Читать «Хамлет» онлайн - страница 4
Уилям Шекспир
до краля на Норвежко, който — болен
и на легло — едва ли подозира,
че племенникът му подготвя поход.
То настоява той да сложи точка
на тези Фортинбрасови замашки,
понеже в неговото кралство принцът
набира припаси, бойци и средства.
Добри Корнелий, драги Волтиманд,
носете го. Властта ни вън от него
не ви облича в никакви права
за лични действия. На добър път!
Готовността си превърнете в скорост!
КОРНЕЛИЙ и ВОЛТИМАНД
Готови сме да служим всеки миг!
КРАЛЯТ
Не се съмняваме. На добър път!
Лаерте, ти какво ще кажеш ново?
Молба си имал. Е, каква е тя?
Ако разумна е, не ще се случи
пред Датския вседържец безуспешно
да изразходваш глас. Нима би могъл
да искаш нещо ти, което той
да не желае пръв да ти дари?
Тъй както е сърцето за главата
и както са ръцете за устата,
престолът ни е близък и в услуга
на твоя татко. Говори, Лаерте!
Какво желаеш?
ЛАЕРТ
Само туй едно,
о, господарю мой: да се завърна
във Франция. Макар и най-охотно
да дойдох тук, за да присъствам лично
на вашето венчаване за крал,
сега — признавам — мислите ме дърпат
към нея пак и коленопреклонно
ви моля да ме пуснете на път!
КРАЛЯТ
А татко ти? Да чуеме Полоний!
ПОЛОНИЙ
О, господарю, той ми разтопи
душата със молби и аз накрая
под просбата му сложих неохотно
печата твърд на меката си воля —
пуснете го във Франция, кралю!
КРАЛЯТ
Върви, Лаерте, и използвай волно
богатството на младите си дни!…
А ти, мой сроднико и сине, Хамлет?
ХАМЛЕТ
Премного сродник, твърде малко син!
КРАЛЯТ
Все тъй далеч от нас и скрит от облак?
ХАМЛЕТ
О, не, кралю — тъй близко, че слънчасвам!
КРАЛИЦАТА
Хвърли таз мрачна краска, сине мой,
и ласкаво във краля ни се вгледай!
Не бива вечно, свел очи, да дириш
в земята своя доблестен родител!
Да губим близки, знаеш го добре,
това е общо — всичко живо мре
и само през вратата на смъртта
след бренното намира вечността.
ХАМЛЕТ
Да, общо е.
КРАЛИЦАТА
Тогаз при теб защо
тъй изключително изглежда то?
ХАМЛЕТ
„Изглежда“? Не! При мен „изглежда“ няма!
Нима по моя мрачен плащ, госпожо,
или по задължителния траур,
или по непрестанните въздишки,
или по водопадите сълзи,
или по израза на безутешност,
нима по тях и други тям подобни
прояви, форми, знаци на скръбта
ще съдите какво ми е в душата
по тях наистина човек „изглежда“,
защото би могъл да ги играе.
Аз скръбен съм дълбоко в свойта глъб,
а те са само видимост на скръб!
КРАЛЯТ
Похвално е и мило, драги Хамлет,
че плащаш тъй синовния си данък,
но длъжен си да знаеш, че баща ти
загубил е баща си, а баща му
загубил е пък своя. За децата
е дълг жалейни дрехи да обличат
известно време, но да прекаляват
със траура не е благочестиво.
Не е туй мъжка скръб и то издава
бунтуваща се срещу бога воля,
неиздръжлив характер, крехка вяра,
необработен ум. Нима това,
което неизбежно е и редно,
и срещано на всяка крачка, бива
да среща в нас тъй гневна съпротива?
Тфу! Грях пред бога! Грях пред естеството!
Грях пред покойния! И грях най-сетне
пред разума, чието вечно слово,
когато все отново и отново
бащи са мрели, винаги било е:
„Да бъде тъй!“ Ний молим те, хвърли
скръбта безплодна и мисли за Нас
