Читать «Хамлет» онлайн - страница 3
Уилям Шекспир
проговори!
Ако със нещо мога да спечеля
за тебе мир, спасение за мен,
проговори!
Ако известно ти е бъдно зло,
което можем да предотвратим,
проговори!
Ако заровило си грешно злато
и както често духовете правят,
наоколо му бродиш след смъртта си,
проговори!…
Стой! Спри и говори!… Марцел, недей
му дава път!
МАРЦЕЛ
Да го ударя ли
със алебардата?
ХОРАЦИО
Ако не спре!
БЕРНАРДО
Ха, ей го тук!
ХОРАЦИО
Не, ей го тук!
МАРЦЕЛ
Изчезна!
Не трябваше със сила да го плашим —
неуязвимо то е като въздух
и празните ни удари били са
за неговата царствена осанка
обидна гавра!
БЕРНАРДО
Щеше да продума,
но кукуригането го прекъсна!
ХОРАЦИО
И то се сепна като гузна съвест
при зов съдебен. Чул съм за петела,
че той като вестител на Зората
с тръбата си висока и звънлива
пробуждал божеството на деня;
затуй от въздух, пръст, вода и огън
изплашените духове-скиталци,
щом чуели го, втурвали се всеки
към своята стихия. И че тъй е,
това видение го потвърди.
МАРЦЕЛ
Да, то изчезна, той като пропя!
Разправят някои, че всеки път,
щом наближело Рождество Христово,
петлите пеели по цели нощи,
така че духове и таласъми,
изплашени не смеели да шавнат,
планетите не пращали беди,
магьосниците ставали безсилни
да пакостят — тъй здраво и безвредно
било туй време пред светия празник.
ХОРАЦИО
И аз донейде вярвам на това.
Но вижте как, заметнат в дрезгав шаяк,
денят-овчар нагазил е росата
по билото на източния хълм.
Да вдигнем стражата и да разправим
за случилото се на принца Хамлет.
Кълна се, че макар и ням към нас,
на него призракът ще заговори!
Съгласни ли сте да му кажем всичко,
което сме видели, както искат
от нас приятелството и дългът?
МАРЦЕЛ
Разбира се! Да тръгваме! Аз зная
къде ще го намерим тази сутрин.
ВТОРА СЦЕНА
КРАЛЯТ
Макар смъртта на скъпия ни брат
във паметта ни още да е прясна
и да е редно нашите сърца
да тънат в скръб, а Дания да бъде
от край до край едно голямо чело,
набръчкано от жал, все пак умът,
надмогнал чувствата, ни позволява,
за брат си спомняйки с по-мъдра горест,
да помним и за себе си. Затуй
ний дадохме ръка на тази своя
снаха доскоро, а сега кралица,
наследница на войнствената власт
над Дания, и в смес от скръб и радост,
на тъжен пир сред весела жалейка,
при равновесни щастие и мъка,
тъй да се каже, със едно око
усмихнато, а с другото във сълзи,
я взехме за съпруга. При това
не беше пренебрегнат и съветът
на мъдростта ви, който без принуда
приветства брака ни. Благодарим.
Сега за друго. Както всички знаят,
принц Фортинбрас, ценейки твърде ниско
мощта ни или вярвайки, че ежби
подир смъртта на скъпия ни брат
са разглобили датската държава,
обзет от празен блян за превъзходство,
ни предяви един досаден иск,
засягащ областите, от които
баща му бе лишен от право в полза
на храбрия ни брат. Дотук за него.
Сега за туй, което ни е сбрало.
Това писмо решихме да отправим
