Читать «Хамлет» онлайн - страница 2
Уилям Шекспир
ХОРАЦИО
Спри!
Стой! Стой! Заклевам те, отговори!
МАРЦЕЛ
Отиде си и дума не промълви!
БЕРНАРДО
Хорацио, защо треперещ бледен?
Или ще кажеш пак, че туй е само
въображение?
ХОРАЦИО
Не бих повярвал,
ако не бяха тези две очи
свидетели за туй, че не сънувам!
МАРЦЕЛ
Приличаше на краля ни, нали?
ХОРАЦИО
Тъй както ти на себе си! Аз помня,
че той се би в тез същите доспехи
с надменния Норвежец. И тъй също
навъсен бе, когато в гняв размята
поляците от техните шейни
върху леда. Какво ще значи туй?
МАРЦЕЛ
И тъй на два пъти в тоз мъртъв час
то поста ни обходи с твърда стъпка!
ХОРАЦИО
Как точно да го обясня, не зная,
но чувствувам, че туй вещае смътни
брожения във нашата страна!
МАРЦЕЛ
Да, нека седнем тук и който може
да обясни защо дежурства чести
измъчват нощем хората, а денем
навред се леят бронзови топове;
защо оръжие отвън се внася
и трудова тегоба в смолен дим
по доковете слива делник с празник;
какво подготвя се, та потна треска
зове нощта във помощ на деня.
Кой знае нещо по това?
ХОРАЦИО
Аз зная.
Или поне мълвата е такава:
покойният крал Хамлет, чийто образ
пред трима ни яви се току-що,
бе — помните — извикан на двубой
от Фортинбрас Норвежки, който беше
подбуждан от съпернически дух.
Но във двубоя храбрият ни Хамлет —
а той като такъв бе вред известен
в познатите ни части на земята —
му смаза черепа и Фортинбрас
по силата на договора, сключен
между двамината и утвърден
от правото на рицарската чест,
загубвайки живота си, загуби
и своите земи, които бяха
предадени на Хамлет. Хамлет също
заложил беше равностойна площ
от своите владения и също
ги би загубил, в случай че врагът му
се бе оказал победител в боя.
Но въпреки това днес Фортинбрас,
синът на падналия, пламнал цял
от недоказана на дело смелост —
говорят, — в своя лагер бил нагълтал
със сляпа лакомия на акула
отбор отчаяни глави, готови
за надница и дажба да го следват
във всяка дръзка стъпка. А пък той —
на нас това е съвършено ясно —
за цел си е поставил да си върне
с насилствени похвати и заплахи
загубените бащини земи.
И туй е — мисля — коренът на тези
патрули наши, поводът за всички
приготовления и произходът
на цял ата напрегнатост у нас.
БЕРНАРДО
Така ще е. Затуй и този призрак
обхожда стражите въоръжен
и в образа на краля, със когото
са свързани сегашните вражди.
ХОРАЦИО
Това е просто сламка пред гредите,
които боли са открай очите
на хората: когато Рим е бил
във своите най-славни времена,
преди смъртта на Цезаря гробове
са зейвали и мъртъвци в савани
из улиците на града пищели
и гъгнели неясно, придружени
от рой поличби: кървава роса,
петна по слънцето, звезди с опашки;
а влажното светило, от което
зависи Посейдоновото царство,
тъй тежко заболяло, че светът
потънал в тъмнина, като че ли
пред праведния съд. И още много
такива знаци за злини на път —
досущ като тръбачи на Съдбата
и Пролози към готвещи се драми —
земята и небето ни изпращат
и в наши ширини, във днешно време…
Но тихо! Пак пристига! Ще го спра,
дори да ме погуби!… Спри се, стой,
видение, игра на сетивата!
Ако способно си на звук и говор,
