Читать «Двамата веронци» онлайн - страница 30
Уилям Шекспир
И без да го чета, отлично зная,
че господарят ти го е натъпкал
със клетви и тържествени обети,
които, без да трепне, ще разкъса,
тъй както аз разкъсвам този лист!
ДЖУЛИЯ
Но той изпраща ви и своя пръстен!
СИЛВИЯ
И срам за него, че ми го изпраща,
защото сам сто пъти ми е казвал,
че дар му е от Джулия! О, не!
От пръста му той вече осквернен е,
но няма моят пръст да го надене!
ДЖУЛИЯ
Благодаря ви!
СИЛВИЯ
Ти? А за какво?
ДЖУЛИЯ
Заради нея. Само щом си спомня
как моят господар я изтерза!
СИЛВИЯ
Нима я знаеш ти?
ДЖУЛИЯ
Какъв въпрос!
Аз просто като себе си я зная
и често стон в гръдта ми е звучал,
изтръгнал се от нейната печал!
СИЛВИЯ
Навярно знае, че Протей я мами?
ДЖУЛИЯ
Досеща се. И затова е скръбна.
СИЛВИЯ
Не е ли тя красива?
ДЖУЛИЯ
Беше нявга!
Когато знаеше, че е любима,
прекрасна беше като вас самата,
но щом занемари огледалата
и свойта маска срещу слънце хвърли,
природата тъй бързо й опърли
челото лилийно и ослани
тъй розите на нейните страни,
че, вярвайте ми, днес е тя на тен
посърнала и смугла като мен!
СИЛВИЯ
А иначе? На ръст например как е?
ДЖУЛИЯ
И в туй е като мене. Ясно помня,
че скоро, като правихме забава
по случай Петдесетиица, играх
заради ролята във нейна рокля
и казаха, че ми била стояла
като по мярка. Мойта господарка
горчиво плака този ден, защото
във образа злочест на Ариадна,
оставена от подлия Тезей,
аз плаках с тъй естествени сълзи,
че чух я как във залата простена,
и този неин стон се отрази
върху и тъй покъртващата сцена!
СИЛВИЯ
О, тя ще те запомни с благодарност,
добри младежо! Щом си я представя
измамена, забравена, самотна!…
О, господи! Аз вече се разплаках!
Прощавай! Дръж това като награда
за твоята привързаност към нея!
ДЖУЛИЯ
Ако ви срещне нейде, тя ще знае
да си плати дълга! Каква чудесна,
красива, добродетелна душа!
Като я слушам, мисля си, че може
на камък да удари господаря,
щом тя сърцето си така отваря
за господарката! Любов, любов!
Как ти сама със себе си играеш!
Да видим! Че какво, да бях и аз
със нейната прическа, моят образ
на този тук едва ли би отстъпил!
Художникът май леко е послъгал!
Или пък аз лаская се? Да видим:
аз руса съм, а тя е кестенява —
ако е нейното предимство тука,
ще свърши работа една перука!
Очите ни са сини и на двете,
а моето чело е по-високо —
какво тогава толкоз вижда в нея,
което да не би открил и в мене,
ако не беше сляпа любовта?
Борба на сенки: нейният портрет
съперник е на моя образ блед…
