Читать «Двамата веронци» онлайн - страница 28
Уилям Шекспир
ПРОТЕЙ
Та, значи, казваш се Себастиан?
Харесваш ми, ще те използвам скоро.
ДЖУЛИЯ
Усърдно ще ви служа, господине.
ПРОТЕЙ
Не се съмнявам… Ти бе, изтърсако,
Два дни поред къде се разтакава?
ЛАНС
Как къде, господарю, около кучето. Нали ми наредихте да го закарам на синьора Силвия?
ПРОТЕЙ
И какво каза тя за мъничкото ми бижу?
ЛАНС
Ами тя, господарю, каза, че за такъв кучи подарък заслужавате благодарност — куча верижка.
ПРОТЕЙ
И не го ли прие?
ЛАНС
Е, как ще го е приела, като ей го, връщам го!
ПРОТЕЙ
Какво? Ти си й завел от мое име този пес?
ЛАНС
Дребничкото, господарю, едни хлапета ми го задигнаха на пазара и затова й занесох моето. То е десет пъти колкото онуй и значи и подаръкът е бил десет пъти по-голям.
