Читать «Двамата веронци» онлайн - страница 3
Уилям Шекспир
ПРОТЕЙ
Добре, дръж за труда ти!
Е, какво каза тя?
СКОК
Правичката да ви кажа, господине, работата май трудно ще стане.
ПРОТЕЙ
От какво извади това заключение?
СКОК
От това, че нищо не извадих от нея: щом тя не даде петак за писмовния израз на душата ви, значи, че пет пари не дава за самата нея. Изглежда, че сърцето й е твърдо като стомана, затова пращайте й елмази — само елмазът надвива стоманата!
ПРОТЕЙ
И нищо ли не каза?
СКОК
Нищо. Даже не каза колкото вашето: „Дръж за труда ти!“ Защото и на вас парите ви се свидят, както свидетелства това нещастниче тук; така че си носете в бъдеще посланията сам; а пък аз ще отнеса вашите поздрави на моя господар!
ПРОТЕЙ
Върви закриляй кораба, защото
той всички бури ще издържа твърд,
додето носи тебе, на когото
въжето е предсказаната смърт!
Друг пратеник ще диря. Мойта мила
навярно при вида на тоз овен
писмото ми не е удостоила
със капчица симпатия към мен!
ВТОРА СЦЕНА
ДЖУЛИЯ
И, значи, ти, Лучета, ме съветваш
да падна във властта на любовта?
ЛУЧЕТА
Съзнателното падане, госпожо,
ни пази от пропадане по-лошо.
ДЖУЛИЯ
А между тез, които ме ухажват,
на тебе кой най-много ти харесва?
ЛУЧЕТА
Избройте ми ги пак и ще ви казвам
оценките на простия си разум.
ДЖУЛИЯ
Да почнем с кавалера Флоримонд.
ЛУЧЕТА
Прекрасен рицар, строен, с топъл глас,
но не за мене, ако бях на вас!
ДЖУЛИЯ
Как гледаш на Меркацио тогава?
ЛУЧЕТА
Така: че е богат, ала не става!
ДЖУЛИЯ
А за Протей бих искала да знам.
ЛУЧЕТА
О, боже мой! Ах, как не ме е срам!…
ДЖУЛИЯ
Защо смути те неговото име?
ЛУЧЕТА
Защо ли? О, кой дявол съблазни ме
да дрънкам със такава свобода
за тези благородни господа?
ДЖУЛИЯ
Ала защо спря тъкмо на Протей?
ЛУЧЕТА
Защото превишава много всички,
които изброихте!
ДЖУЛИЯ
А с какво?
ЛУЧЕТА
Със туй, че мойто женско естество
му даде мигом своята награда.
Допада ми, защото ми допада!
ДЖУЛИЯ
И да си дам ръката на Протея?
ЛУЧЕТА
Ако държите мъничко на нея.
ДЖУЛИЯ
А тъкмо той най-слабо ме привлича!
ЛУЧЕТА
Но точно той най-силно ви обича!
ДЖУЛИЯ
Не, той мълчи, такива аз не ща!
ЛУЧЕТА
Покрита жар по топли във пещта!
ДЖУЛИЯ
Не, който люби, винаги говори.
ЛУЧЕТА
Но истинската обич не дърдори!
ДЖУЛИЯ
А аз отде да знам,
когато той е ням?
ЛУЧЕТА
Щом трудността е там,
вземете туй, мадам!
ДЖУЛИЯ
Какво е туй писмо?
ЛУЧЕТА
Ще каже то само!
ДЖУЛИЯ
Не, ти кажи! На тебе кой го даде?
ЛУЧЕТА
На Валентин лукавият лакей,
но писал го е май синьор Протей.
