Читать «Двамата веронци» онлайн - страница 26
Уилям Шекспир
ДЖУЛИЯ
Не, музикантът.
ХАЗАИНЪТ
Защо, какво му има?
ДЖУЛИЯ
Много е фалшив!
ХАЗАИНЪТ
Да не са му лошо настроени струните?
ДЖУЛИЯ
Не, но все пак е тъй неверен, че моите струни се късат.
ХАЗАИНЪТ
Виждам, имаш нежно ухо.
ДЖУЛИЯ
Не, той има грубо сърце!
ХАЗАИНЪТ
Изглежда не обичаш песните?
ДЖУЛИЯ
Никак, когато са на два гласа!
ХАЗАИНЪТ
Но как леко изменяше съпровода!
ДЖУЛИЯ
Тъкмо тези измени най ме дразнят!
ХАЗАИНЪТ
Значи искаш всички да свирят едно и също?
ДЖУЛИЯ
Искам един да свири едно и също. Но кажи ми, хазаине, дали господин Протей се среща често с тази дама?
ХАЗАИНЪТ
Казвам ти това, което Ланс, неговият слуга, ми каза: бил влюбен в нея до уши.
ДЖУЛИЯ
А къде е този Ланс?
ХАЗАИНЪТ
Отиде да си търси кучето, защото господин Протей му нареди да го подари утре от негово име на дамата му.
ДЖУЛИЯ
Тихо! Да се скрием! Разотиват се!
ПРОТЕЙ
Бъдете, синьор Турио, уверен,
че аз ще зная да я увещая!
ТУРИО
А после с вас къде ще се намерим?
ПРОТЕЙ
При моста на свети Григорий.
ТУРИО
Сбогом!
ПРОТЕЙ
Госпожо, приемете моя поздрав!
СИЛВИЯ
Благодаря за песента, но, моля,
кажете: кой сте?
ПРОТЕЙ
Този, чийто глас
вий бихте разпознавали сред други,
да знаехте как предано е вам
сърцето му!
СИЛВИЯ
Синьор Протей?
ПРОТЕЙ
Ваш роб!
СИЛВИЯ
Какво желаете?
ПРОТЕЙ
Да угодя
на вашите желания!
СИЛВИЯ
Отлично —
на първото от тях ще угодите,
като веднага идете да спите!
Ти, хитър и лъжлив клетвопрестъпник,
нима ме мислиш толкова суетна,
та се надяваш, че ще ме подкупиш
с ухажването си, когато зная,
че клел си се тържествено на друга?
Върви при нея и моли за прошка,
а колкото до мене, аз кълна се,
пред бледата царица на нощта:
тъй чужди са ми твоите молби,
че зарад тях дълбоко те презирам
и чудя се на себе си как още
съм седнала да губя време с теб!
ПРОТЕЙ
Признавам, че обичах една дама,
но тя е мъртва!
ДЖУЛИЯ
Ако питат мен,
аз мисля, че не съм все още в гроба!
СИЛВИЯ
И мъртва да е, Валентин е жив,
а той ти е приятел и ти знаеш,
че сме сгодени! Как не те е срам,
когато няма го, да ме задиряш!
ПРОТЕЙ
Отнейде чух, че бил умрял и той.
СИЛВИЯ
И аз тогава мъртва съм, защото
сърцето ми ще бъде в гроба с него!
ПРОТЕЙ
О, позволете ми да го изровя!
СИЛВИЯ
А по-добре ще бъде любовта си
да погребеш при своята любима!
ДЖУЛИЯ
Той даже не я чува!
ПРОТЕЙ
О, прекрасна,
щом вашето сърце е тъй жестоко,
благоволете да ми подарите
