Читать «Двамата веронци» онлайн - страница 25

Уилям Шекспир

        Е, хайде! Казвай! Щеш или не щеш?

        Ако едничко „да“ произнесеш,

        на теб ний всички ще се подчиним

        като на вожд или на крал любим!

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК

        А отказа ти ще ти струва смърт!

ВТОРИ РАЗБОЙНИК

        За да не казваш, че си ни отказал!

ВАЛЕНТИН

        Добре, приемам! Ще живея с вас:

        но при условие, че никой няма

        да изнасилва дами беззащитни

        и да краде грошове от бедняци!

ТРЕТИ РАЗБОЙНИК

        От тези подлости и ний страним.

        Вървете подир нас да ви покажем

        къде съкровището ни се крие —

        то ваше е, тъй както сме и ние!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

Милано. Пред двореца на Дука.

Влиза Протей.

ПРОТЕЙ

        Доскоро само лъгах Валентин,

        а вече трябва Турио да мамя

        и под предлог, че препоръчвам него

        за своята любов да правя път!

        Но Силвия е толкоз чиста, строга,

        че няма никога да се подкупи

        със дарове без стойност като моите:

        щом само спомена за вечна вярност,

        кори ме за невярност към другаря,

        а щом се закълна, че я обичам,

        клейми ме, че погазвам друга клетва.

        И въпреки насмешките й чести,

        аз предан съм й като ловно куче

        и колкото по пъди ме, по-силно

        въртя покрай полата й опашка!…

        Но оня вече иде и ще трябва

        на нощната му песен да пригласям!

Влиза Турио, следван от Свирачи.

ТУРИО

        О, вий сте се промъкнали пред нас?

ПРОТЕЙ

        Синьоре, обичта ни се промъква,

        където я възпират!

ТУРИО

                                Обичта ви?

        Нима обичате и вий наблизо?

ПРОТЕЙ

        Разбира се, щом виждате ме тук.

ТУРИО

        Вий — Силвия?

ПРОТЕЙ

                        Да, нея… зарад вас.

ТУРИО

        Тогаз благодаря ви зарад нея…

        Е, господа, настройвайте! И живо!…

Влизат Хазаинът и Джулия в пажески дрехи.

ХАЗАИНЪТ

        Като те гледам, младо гостенче, имаш слабост към меланхолията. Защо си тъжно нещо?

ДЖУЛИЯ

        Защото не ми е весело, хазаино.

ХАЗАИНЪТ

        Че да те развеселим тогава! Ще те заведа да послушаш музика и да зърнеш гостенина, за когото питаше.

ДЖУЛИЯ

        Но дали ще мога и да го чуя?

ХАЗАИНЪТ

        Разбира се!

ДЖУЛИЯ

        Тогаз не ми трябва друга музика!

Музика.

ХАЗАИНЪТ

        Шшшт! Слушай!

ДЖУЛИЯ

        Не го виждам! Между тях ли е?

ХАЗАИНЪТ

        Да. Но тихо, да ги чуем!

        ПЕСЕН                 „— Силвия! Със чар ли тя                 свои пленници ни стори?                 — Да, небето не пощя                 това цвете да повтори                 между хиляди цветя!                 — Но дали със нрав е благ,                 както на жена приляга?                 — Да, и слепият хлапак,                 в миг прогледал, спря веднага                 пред уютния й праг!                 — Щом е тъй, да затрепти                 химнът й към висините!                 — Да, да славим аз и ти                 Силвия, в която свит е                 цял венец от красоти!“

ХАЗАИНЪТ

        Ей, ти се натъжи още повече! Какво ти е, музиката ли не ти харесва?