Читать «Повелителят на мухите» онлайн - страница 17

По-големите момчета забелязаха детето едва когато то бе започнало да се съпротивлява. Няколко от малчуганите искаха да го изтласкат напред, а то не искаше да излезе. Беше шестгодишно дребосъче, по рождение едната страна на лицето му беше обезобразена от петно, като изцапано със сок от черници. Не смееше да се изправи както трябва, беше невероятно смутено от това, че е в центъра на общото внимание, и ровеше в острата трева с палеца на крака си. Мънкаше и беше готово да се разплаче.

Другите малчугани шепнешком, омърлушени, го избутаха към Ралф.

— Добре де — каза Ралф. — Хайде, идвай.

Момченцето се огледа стреснато.

— Говори!

Детето протегна ръце към раковината и събранието избухна в смях; то отдръпна ръце и се разплака.

— Дай му рапана! — извика Прасчо. — Дай му го!

Накрая Ралф го склони да вземе раковината, но смутено от смеха, то не можеше да проговори. Прасчо коленичи до него, положил ръка върху голямата раковина, слушаше го и предаваше думите му на събранието:

— Иска да знае какво ще правим с онова, дето е като змия.

Ралф се засмя, засмяха се и останалите. Момченцето се сконфузи още повече.

— Разкажи за онова, дето е като змия.

— Сега казва, че е било звяр.

— Звяр?

— Като змия. Нещо грамадно. Бил го видял.

— Къде?

— В гората.

Дали от повея на вятъра или от това, че слънцето залязваше, под дърветата стана малко по-хладно. Момчетата усетиха полъха и се размърдаха неспокойно.

— Не може да има нито звяр, нито змей на един такъв малък остров — обясни меко Ралф. — Те се срещат само в големи страни като Африка или Индия.

Мърморене и сериозно кимащи глави. I

— Той каза, че звярът налазил в тъмното.

— Тогава не е могъл да го види!

Смях и одобрителни възгласи.

— Чухте ли? Казва, че го видял в тъмното…

— Настоява, че го бил видял. Дошъл и си отишъл и пак се върнал и искал да го изяде…

— Сънувал е.

Смеейки се, Ралф огледа кръга от лица, търсейки потвърждение. По-големите момчета се съгласиха; но тук-там сред малките се долавяше онова колебание което, за да се разсее, се нуждае от нещо повече от обикновените доводи на разума.

— Сигурно е имал кошмарен сън. След като се е препъвал сред тия лиани.

Отново сериозно кимащи глави. Кошмарите им бяха известни.

— Казва, че бил видял този звяр или змей и пита дали ще се върне тази нощ.

— Но няма никакъв звяр!

— Казва, че през деня се превръщал в тези въжета, дето се вият по дърветата и висят по клоните. Пита ще се върне ли тази нощ.

— Но няма никакъв звяр!

Сега вече нямаше смехове, лицата бяха станали сериозни. Ралф прокара пръсти през косата си и погледна момченцето с вида на човек, който се забавлява, но е загубил търпение.

Джек грабна раковината.

— Ралф е прав, разбира се. Няма никакъв змей. Но ако има, ще отидем на лов за него и ще го убием. Ще ходим на лов за прасета и ще има месо за всички. Ще търсим и змията…

— Но змия няма!

— Ще се уверим, като тръгнем на лов.

Ралф изпитваше досада, но в момента и чувство на поражение. Усещаше, че е изправен пред нещо неуловимо. В очите, които се бяха вперили в него, нямаше чувство за хумор.