Читать «Грима и Доркас» онлайн - страница 41

Грима безпомощно изгледа тълпата. Съзря майката и таткото на Нути. Тиха, търпелива двойка. До този момент почти дума не бе разменила с тях. А сега лицата им бяха посивели, цели сбръчкани от тревога. Тя се предаде.

— Да. Сигурно са се измъкнали.

— Няма как да не са — измънка друг ном. Стараеше се да изглежда бодър. — Доркас не е от онези, дето току тъй лесно умират. Не и когато ни е нужен.

Грима кимна.

— А сега — продължи тя, — мисля, че даже човеците ще се зачудят какво ли става тук. Скоро ще разберат откъде се е взел там камионът, ще се домъкнат тук… и според мен ще са страшно разярени.

Низодемус облиза устни и се развика с нови сили:

— Няма от какво да ни е страх! Ще им излезем насреща и ще ги съкрушим! Хм! Ще им покажем нашето презрение! Не ни трябва Доркас! Не ни трябва нищо друго, освен вяра в Арнолд Брос (създаден в 1905)! Пирони! Как ли пък не!

— Ако тръгнете сега — предложи Грима, — ще успеете да стигнете в хамбара, въпреки че тук-там още има сняг. Не мисля, че тази Кариера е много сигурно място. А скоро и въобще няма да бъде.

Някак си така го каза, че всички се разтревожиха. Обикновено Грима или крещеше, или се караше. Този път обаче говореше съвсем спокойно. Нещо, което въобще не бе нормално за нея.

— Давайте! Трябва да тръгнете още сега. Ще се наложи да вземете със себе си колкото се може повече храна и покъщнина. Хайде!

— Не! — изкрещя Низодемус. — Никой да не мърда! Да не би да сте си помислили, че Арнолд Брос ще ви разочарова? Хм, аз ще ви пазя от човеците!

Нейде там долу една кола с мигаща синя лампа отгоре й се измъкна из суматохата, прекоси шосето и бавно запълзя нагоре по черния път.

— Призовавам силата на Арнолд Брос (създаден в 1905)! О, Арнолд Брос, порази човеците!

Номите никак не изглеждаха щастливи. В Магазина Арнолд Брос не беше поразявал никого. Просто го беше създал и се бе погрижил да улесни живота на номите в него, тъй че да не им се налага да се презорват и ако не броим това, че бе наслагал ония табели по стените, всъщност изобщо не им се месеше в нищо. Пък сега изведнъж почна постоянно ту да се ядосва, ту да се гневи, та току-виж наистина започнал и да поразява. Как да не се шашнеш.

— Ще остана тук и ще посрещна страховитите слуги на Заповед! — вресна Низодемус. — Ще им дам урок и те навеки ще го помнят!

Останалите номи не посмяха и да гъкнат. Щом на Низодемус му се иска да се изтъпанчи пред някоя кола — ами добре, да си се тъпанчи, тях какво ги засяга.

— Ние всички ще ги срещнем!

— Ъ-ъ… кво? — обади се някой из тълпата.

— Братя! Нека тук застанем твърди, непоколебими, и да докажем на Заповед, че сме единни в своя отказ да му се подчиним! Хм! Ако вярвате истински в Арнолд Брос, нищо не ще ви навреди!

Мигащата лампа почти бе изкачила стръмнината. Скоро щеше и да прекоси широката площадка пред Портала. Тежката верига безпомощно висеше под строшения катинар.

Грима отвори уста. Искаше да каже: „Я не изтъпявайте, бунаци с бунаци. Арнолд Брос въобще не иска да преграждате пътя на колите. Виждала съм какво става с номите, които им преграждат пътя. После се налага роднините да ги погребват в пликчета.“