Читать «Грима и Доркас» онлайн - страница 40

— Да, бе, чувам — намръщи се Сако. — Да беше млъкнал, що ли…

— Само се чудех защо ли дрънчи.

Сако сви рамене.

— Кой ти го знае. Хайде бе, Доркас. Моля те! Няма цял ден да те чакаме тука!

— Само да се стегна мъничко… — обади се плахо Доркас.

Нути се отдалечи от групата с мрачна физиономия и се вторачи в едната релса.

Сияеше. Беше старателно излъскана.

И май че пееше.

Тя се наведе по-надолу. Да, със сигурност лекичко жужеше. Ама че странна работа. Парчетата метал въобще нямаха навика да издават каквито и да било звуци. Поне не самички.

Тя погледна камиона.

И докато се взираше в него — заседнал между мигащите ярки светлини и лъскавите релси — светът май лееекичко се измести и се промени. И изведнъж в главата й избухна ужасяваща мисъл.

— Сако! — гласът й трепереше. — Сако, ние сме точно върху железопътната линия, Сако!

Нейде отдалеч се чу плътен, жален звук. По-точно два плътни жални звука. Единият малко по-плътен и малко по-жален от другия.

Ту-тууууу!

Ту-тууууу!

От портала Грима виждаше цялото шосе като на длан — чак до летището.

Видя влака и камиона.

И влакът бе видял камиона. Изведнъж взе да надава протяжни писъци, както стърже парче желязо, когато го притесниш. До онзи миг, в който удари камиона, той май се движеше доста бавно. Дори успяваше да се задържи върху релсите.

Парчета камион се разхвърчаха във всички посоки. Беше като празнична заря.

10.

I. И рече им Низодемус: Съмнявате ли се, че мога да спра силите на Заповед?

II. И рекоха му те: Хм!

Из „Книга на номите“

Преследвания,

стихове I–II

Още номи начело с Низодемус притичаха през Кариерата и се натрупаха край Портала. Събра се цяла тълпа.

— Какво става? Какво става?

— Всичко видях — обади се един чичко ном. — Бях на пост и видях. Доркас с някакви младоци се качи в камиона, пък после той се търкулна надолу по хълма, сетне прекоси шосето, спря точно връз линията, пък после…

— Забраних да си имате каквото и да било вземане-даване с тези адски машини! — извиси глас Низодемус. — И освен това казах, че трябва да ги махнем тия постове! Арнолд Брос бди над нас — това трябва да стига на всеки смирен ном!

— Абе… абе… ами Доркас споменаваше, че няма да навреди, ако му помогнем, такова де, и каза, че… — нервно заобяснява друг ном.

— Млък! Тук аз заповядвам! — кресна Низодемус. — И всички ще ми се подчинявате! Не спрях ли аз камиона със силата на Арнолд Брос?

— Не — тихо се обади Грима. — Не, не ти. Доркас го спря. Беше сложил пирони на пътя.

Настана грандиозно мълчание, напоено с ужас. Лицето на Низодемус бавно пребледняваше. От яд.

— Лъжкиня! — кресна той.

— Не съм лъжкиня — кротко каза Грима. — Той го направи, наистина. Той правеше какво ли не само за да ни помогне, пък ние и едно „Моля“ или „Благодаря“ не сме му казали… А сега е мъртъв…

Долу край линията завиха сирени. Около спрелия влак се завихри суматоха. Присветнаха сини лампи.

Номите неловко се размърдаха.

— Ама той не е наистина умрял, нали? Не, в никакъв случай! — обади се един ном. — Предполагам, че е изскочил в последния момент! Нали си го знаем какъв е умен!