Читать «Грима и Доркас» онлайн - страница 36

— А! — каза най-накрая той. — То… щото такова, щототаковащототаковащототакова. Щото е опасно. Нали не щем нещо да се оцапа, нали? По-добре да го съберем внимателно в тая тенекия и да го…

— Да го сложим на скришно? — Грима явно бе заподозряла нещо.

— Тъй! Тъй! — по челото на Доркас изби пот. — Добре го рече. Дай сега да се мръднем ей-натам…

Изведнъж зад тях нещо изсвистя и тупна на земята. Акумулаторът на камиона се бе приземил точно там, където стояха преди малко самите те.

— Извинявай, Доркас — провикна се Сако. — Излезе много по-тежък, отколкото си мислехме. Изтървахме го.

— Тъпаци нещастни! — изпищя Грима.

— Да! Тъпаци нещастни! — подкрепи я Доркас. — Можеше да се повреди! Слизайте веднага тук! Грабвате го и го мъкнете към храстите! Хайде, темпо!

— Нас можеше да повреди! — възмути се Грима.

— Да бе, да бе, много ясно, че точно туй исках да кажа — смънка Доркас. — Нали нямаш нищо против да ги постегнеш малко? Добри момчета са, ама много се изсилват, нали разбираш какво искам да кажа. — И той пак се шмугна в храстите, килнал глава назад.

— Оппа! — Грима огледа Сако и приятелите му, които смирено се смъкваха надолу. — Няма кво да ми стърчите там. Хващате го и право в храсталака. Доркас нищо ли не ви е казал за лостовете? Много важно нещо са това лостовете. Направо не е за вярване какво можеш да постигнеш с тях. През Дългото Пътуване много ни влязоха в работа…

Гласът й заглъхна. Обърна се и се загледа в отдалечаващата се фигура на Доркас. Присви очи.

„Пак нещо е намислил, дъртият му хитрец“ — помисли си тя.

— Абе, оправяйте се там някак — довърши тя и се затича след Доркас.

Той беше застанал под мотора на камиона и старателно се взираше в купищата преплетени ръждясали тръби. Щом го доближи, тя съвсем отчетливо дочу, че казва:

— А сега, я да видим какво още ни трябва…

— За какво да ни трябва? — попита тихо тя.

— Ами за да помогнем на Дже… — Доркас се сепна и бавно се извърна. — Такова де, мислех си какво още ще трябва да направим, че съвсем да го обездвижим туй нещо. — Тонът му бе подозрително равен. — Точно това имах предвид.

— Не си намислил да подкарваш камиона, нали?

— Я не се занасяй! Че къде да ходим с него? Как го виждаш да мине през тия ниви, че да стигне до хамбара?

— Да бе, да. Е, хубаво, де.

— Само ми се щеше да го поогледам малко. Времето, прекарано в усвояване на знания, никога не е загубено — изрече Доркас превзето, излезе на светло от другата страна на камиона и погледна нагоре. — Мда, мда — измърмори той.

— Кво става?

— Оставили са вратата отворена. Сигурно щото ще се връщат.

Грима проследи погледа му. Вратата на камиона наистина бе леко открехната.

Доркас погледна през рамо към плета.

— Я ми помогни да намерим някой по-як прът — рече Доркас. — Смятам, че можем да се изкатерим там горе и да поогледаме положението.

— Да поогледаме ли? И какво очакваш да намериш?

— Знае ли ном. Око да види, ръка да пипне — дълбокомислено изрече Доркас. Надникна пак зад камиона. — Ей, кво правите вие там? Ще ни трябва помощ.

Сако се надигна с мъка.