Читать «Грима и Доркас» онлайн - страница 2

Номите открили запустяла каменна кариера, скътана под един хълм, и се нанесли в порутените бараки. И тогава решили, че оттук нататък всичко вече ще е Съвсем Наред. Щяла да изгрее — тъй били чули — Нова Ясна Зора.

Не ще и дума, че повечето номи не били и виждали зора, ясна или неясна, защото, ако бяха виждали, щяха да знаят, че проблемът с новите ясни зори е следният: обикновено след тях се задават облачни дни. Че и по някой и друг дъжд се излива чат-пат.

Минали се шест месеца…

Това е историята на Зимата.

Историята на Великата Битка.

Това е историята за пробуждането на Джекуб, Драконът от Хълма, с очи-очища и глас-гласище, и зъби, ама зъби, ви казвам.

Но историята не свършва дотук.

Нито пък оттук започва.

Хали в небето бушуваха. Вихри в небето върлуваха. Вятърът бе се превърнал в твърда степа, която се носеше из полето. В гигантски парен чук, който удряше ли, удряше земята. Дребните дървета се огъваха, високите се прекършваха. Последните есенни листа се мятаха из въздуха като заблудени куршуми.

Опустя купчината боклук край чакълените ями. Чайките, дето я наобикаляха, намериха другаде подслон. И все пак край нея кипеше движение. О, кипеше и още как!

Вятърът се вряза в купчината, все едно имаше нещо кой знае какво против вехтите кашони от прах за пране и съдраните патъци. Консервни кутии с печално дрънчене се търкулнаха в браздите, а разни по-леки боклучета се издигнаха нагоре и се вляха в небесната ярост.

И още, и още дълбаеше вятърът. Прошумоляваха хартии и отхвърчаха свирепо встрани.

Най-накрая едно парче, плющяло в урагана часове наред, се откъсна и се зарея из тътнещия въздух. Приличаше на голяма бяла птица с източени надлъж криле.

Погледнете го — пропада надолу…

Закача се за някаква ограда, но само за миг. Половинката се откъсва и сега, олекнало сякаш, то кръжи из браздите там долу в полето…

И тъкмо беше понабрало скорост, отпреде му щръкна някакъв плет и го заклещи като муха.

1.

I. И ставаха по туй време Странни Неща: Въздухът взе да прави резки движения, Топлината от Небето намаля, а сутрин понякога повърхността на локвите бе Корава и Студена.

II. И си рекоха номите: „Туй пък що ли е?“

Из „Книга на номите“

Кариера,

Глава 1, стихове I–II

— Зима — отсече Масклин. — Нарича се „Зима“.

Абат Гърдър се намръщи.

— Никога не си ни казвал, че ще е така — измърмори той. — Ама че студ.

— Студ ли рече? — обади се баба Моркий. — Та студ, казваш? Няма що. Ти на това студ ли му викаш? Само изчакай да хване истински студ!

Това й харесва, забеляза Масклин. На баба Моркий винаги й бе харесвало да прави прокоби, точно това я крепеше в живота.

— Ама като хване, те тогава, ти казвам, ще е студ, та студ. Ще падне истински скреж, а пък от небето ще се сипе вода, ама замръзнала, на парченца! — рече тя и тържествуващо отметна глава. — Какво ще кажеш за туй, а?

— Няма защо да ни обясняваш като на бебета — въздъхна Гърдър. — Можем да четем, да ти припомня. Знаем какво е сняг.

— Да — обади се и Доркас. — Там, в Магазина, имаше едни картички с картинки. Появяваха се все по Коледния Панаир. Знаем го снега. Такъв един, блести…