Читать «Грима и Доркас» онлайн - страница 14

Светлинките по Нещото присветваха странно и оформяха фигури, каквито Масклин не беше виждал преди. Това продължи доста дълго. Най-накрая то продума. Гласът му беше почти съчувствен.

— Знаеш ли колко голям е Космосът?

— Не — учтиво каза Масклин. — Май беше доста големичък, а?

— Да. Както и да е, ако бъда изнесен над атмосферата, е възможно да издиря и повикам кораба. Ала знаеш ли какво означават думите „кислороден запас“?

— Не.

— А „скафандър“?

— Не.

— Там, в Космоса, е много студено.

— Е, та не можем ли да си подрипваме за загрявка? — отчая се Масклин.

— Мисля, че просто не разбираш с какво е изпълнен Космосът.

— Е, та, с какво?

— С нищо. Ама НИЩО! И с какво ли не. Само че… какволинето е малко, а пък нищото е много. Повече, отколкото можеш да си представиш.

— Но все пак си струва да опиташ, а?

— Предлагаш една изключително неразумна авантюра.

— Да, ама разбираш ли — опъна се Масклин, — ако не се опитам, положението ще си остане същото завинаги. Вечно ще трябва да бягаме и да търсим къде да живеем — и тъкмо успеем някак да се нагодим, пак беж да ни няма. Рано или късно трябва да намерим такова място, което наистина да си е наше. Прав е Доркас. Човеците стигат навсякъде. Пък и нали точно ти ми каза, че нашият дом е… някъде там горе.

— Не му е сега времето. Много сте неподготвени.

Масклин стисна юмруци.

— Аз никога не мога да бъда подготвен! Роден съм в дупка, Нещо! В кална дупка в земята! Как мога да бъда подготвен за каквото и да било? Точно това значи да си жив, Нещо! Да си неподготвен за абсолютно всичко! Защото ти се дава само една възможност, Нещо! Дава ти се само една възможност, а после умираш, и като си го минал веднъж, не ти се дава да опиташ пак! Разбра ли, Нещо? Затова ще опитаме сега! Заповядвам ти да ми помогнеш! Ти си машина и трябва да правиш, каквото ти се казва!

Светлинките се наредиха в спирала.

— Бързо схващаш — рече Нещото.

4.

III. И с глас гръмовен рече Великият Масклин на Нещото: Сега Му е Времето да се върнем в нашия Дом, там в Небесата.

IV. Инак Все ще трябва да Бягаме от Място на Място.

V. Но Никой не трябва да знае какво Възнамерявам Аз, инак ще рекат: Глупости, Защо да ходим на Небето, не ни ли Стигат тукашните Ядове?

VI. Защото те Хората са си Такива.

Из „Книга на номите“

Разправии,

Глава 2, стихове III–VI

Когато Масклин се върна, Гърдър и Ангало тъй се бяха хванали за гушите, че гърмеше и трещеше.

Не се и опита да се намеси. Просто остави Нещото на земята, приседна до него и ги загледа.

Доста беше смешно това, че хората май изпитват някаква потребност да се карат. А тайната на хубавата свада е да не чуваш какво ти казва другият, бе забелязал Масклин.

Гърдър и Ангало наистина я бяха овладели страшно добре. Работата беше там, че никой от двамата не бе достатъчно сигурен, че е прав, а смешното беше, че хора, които не са съвсем сигурни, че са прави, винаги се вживяват в една караница много повече от другите — като че ли се опитват да убедят предимно самите себе си, че са прави. Гърдър не беше сигурен — не беше съвсем сигурен — че Арнолд Брос наистина съществува, а пък Ангало не беше съвсем сигурен, че не съществува.