Читать «Космически път» онлайн - страница 9

— Да, командир.

— Представете екипажа, неофициално.

— Вие сте запознат.

— Неофициално, офицер. Моля Ви.

— Молбата на командира е заповед. Ще ви прочета отново характеристиките, ако това желаете.

— Не.

Замълчаха неловко. Помощник капитана не желаеше да разговаря. Сигурно си имаше причина. За нея това беше наказание, както и за останалия екипаж. Наказателна рота.

Офицер Миа бе тук за неадекватно поведение при авария. Вместо да предприеме решителни действия, се молила за оцеляване на пострадалите. Всеки може да изпадне в шок при аварийна ситуация. Тя допуснала вреди с бездействие, докато другите 7 бяха причинили вреди с действията си. Впрочем както и самия той — обвиненията, че е изоставил пасажери не бяха снети.

— Офицер Миа, трябва да работим заедно и да оцелеем, с Божията помощ.

— Ако е рекъл Бог.

— С вас носим отговорност за клипера и екипажа. Нашето съдействие е задължително, ако за другите е желателно. Разчитам на вас.

— Глупаво е да се разчита на човек.

— Където са събрани двама или трима в Мое име, Аз съм с тях.

— … сред тях. — поправи го тя. — Не вярвах точно тук да срещна човек, мъж, който да говори по този начин. Кой си ти?

— Такава е била Божията воля. Преживял съм голяма самота и оживях защото се облегнах на духовните си сили. Сигурно знаеш.

— Добре, че си прогледнал. Вярата те е крепяла.

— Миа, трябва да ми помогнеш! Няма да висим дълго, макар това да е официалната версия. Имам нови заповеди. Някой упорито иска да се замълчи около екипажа ни и би се радвал ако не се върнем.

— Който гроб копае другиму…

— Трябва да станем екип до месец!

— С тези развратници и богохулници можем да стигнем само в ада.

— Тъкмо там, а трябва да се върнем живи. Затова поисках да ми опишеш екипажа. Май ще ходим до външните планети. С клипер това е билет в една посока.

— Не мога да бъда съдник на другите. Всеки ще отговаря ако не на този, на онзи свят.

— Кои имат интимни връзки?

— Не е моя работа. Ще видиш сам.

— Не искам да засегна някого и да имам насреща си отбор.

— Само аз съм соло. Две от двойките са в конфликт. За двете безсрамници, пази боже, не ми се говори.

— Екипажа е предимно женски. Твоята не е лесна. Аз ще гледам да усмиря мъжете.

— Капитане, това означава ли, че официално ми възлагате контрола над дамския състав?

— Да.

— Мъжете не са лоши, макар, че са животни. Например Хок, смачкал с капсула като тази един въздухопровод за да спаси хора, но изолирал един човек във вакуум. Горила, грубиян, но го докопа лекарката. Нол е дребна подла гадина, която може да те ликвидира с техника. Мисли се за бог. Ела му е стъпила на врата. Тя е демон.

— А двете приятелки?

— Те не се интересуват от никого. Безскрупулни. Могат да убият човек. Нали знаеш, че са причинили повреда с цел убийство на общия им приятел.

— Това не е доказано.

— Не се и съмнявам, че са те. Жалко за момчето.

— Спусни стъклото и херметизирай скафандъра. Пристигаме. Бъди благословена!

— Бог да те пази. Впрочем къде ще ходим?

— Първо около Марс — четвърти купол, после Юпитер — по спътниците, после Уран и на връщане Сатурн.

— Боже господи! Заточение!