Читать «Космически път» онлайн - страница 8

ГИБЕЛ

Звездолета „Ловец“ вече излизаше от границите на слънчевата система, когато за един момент курса му стана почти паралелен с този на един астероид, наречен Ерос. Капитана реши да изпрати един глисер да постави малка сонда. Времето на завръщане щеше да бъде приблизително еднакво. Просто използва добрия шанс. При почти еднаквите им скорости задачата беше елементарна.

Безпроблемно настигнаха астероида и се долепиха до повърхността му. Монтираха сондата. При бързото въртене около оста си бе прекрасно да се наблюдава изгрева на огрения от слабите слънчеви лъчи звездолет.

Малко след поредния звездолетен залез астероида бе разтърсен толкова силно, че глисера полегна плавно на една страна и дълго се люшка. Какво беше това. Метеоритен дъжд? Не! Щяха да ги предупредят.

Последва най-нещастния изгрев. „Ловец“ го нямаше. Нямаше го дори на радара, който се бе изпълнил с безброй искрици. Не от говаряше на повиквания.

Глисера го изправиха с крикове и стартираха почти веднага. Действаха машинално. Без мисъл. Обиколиха отломките и всичко което им се видя ценно за тяхното оцеляване довлякоха на Ерос. За повече нямаха гориво.

Чак тогава ги налегна отчаяние и скръб. Трябваше да чакат завръщането на Ерос след много години в околностите на Земята. Тя беше толкова далече, в околностите на любимата звезда — малко по-ярка от останалите. Звездата която намираха с един поглед. За да я видят грейнала и галеща просто трябваше да оцелеят.

Не си зададоха въпроса има ли смисъл!

Всеки миг оцеляване струваше много работа. Първо трябваше да затрупат глисера срещу попадения на малки метеорити. После анализираха записите от радара, за да открият причината за гибелта на „Ловец“.

На забавени кадри откриха треакторията на това което бе причинило трагедията. Не разбраха какво е. Родиха се много хипотези. Злоба ги прониза до костите. Дори само за да занеса записа на Земята, дори и след 20 години си заслужаваше да успеят.

Какво ли бе това? Метеор с маса равна на нула и подсветлинна скорост, на всичко отгоре с мощност на ядрен взрив? Следи от радиация няма. Лош шанс или премерен удър. Как съвършените радари и мощните щитове са проспали момента?

Въпроси много. Отговори няма, но благоразумно изключиха радара и всички излъчващи средства. Включваха радара през големи периоди от време за ориентация и за малко. Спотаиха се.

ЗАТОЧЕНИЕ

Когато Лин се отправи към клипера с малка капсула, пилотирана от дребно момиченце можеше спокойно да разгледа строящата се станция Тена. При старта му изглеждаше внушителна като звездолет, но като се поотдалечиха се загуби пред огромните платна на клепера. Доста хитро те отразяваха лъчите на слънцето към не по-малко внушителните слънчеви батерии на Тена. От трите енергийни реактора които бяха планирани работеше само един и то на непълна мощност. Щеше по план да виси така поне още година, но някой много бързаше да се раздели с него.

Рехавото съоръжение му дожаля. Клиперът. Неговия клипер. Сега беше капитан на осем човека екипаж с които щеше да се запознае.

— Офицер Миа.