Читать «Космически път» онлайн - страница 7

Настъпи още по-неловко мълчание. Какво може да се предложи когато има запаси само за екипажа било до Земята или до Тена. В контейнерите имаше само железа, нищо не ставаше за ядене. С много хитрости можеше да се отдели кислород и толкоз.

— Ако никой няма предложения, последната заповед е да се насочим към Тена за която контейнерите са жизнено важни. Там ще намерят начин да хванат кораба, защото ние ще сме мъртви, ако останем с пасажерите.

— Да изхвърлим пасажерите. — обади се механика.

Лин не издържа и даде воля на мъката си в заядлива злъч:

— Защо трябва да возим пасажерите до Тена за да умрат там. Да ги откачим още тук и да продължи командния модул с ценните контейнери. Дори един човек може да ги закара.

Стария капитан не прие злобата в думите му, дори видя нещо положително.

— Не можем да обречем на смърт пасажерите, но предложението е конструктивно. Дори един човек може да закара клипера до Тена. — помълча малко — Или поне да го насочва донякъде, колкото да попадне в обсега им. Това означава кислород само за половината път. Жилищния отсек близо до земна орбита има по-голям шанс да се случи чудо и да се спасят хората. Тия учени ще измислят нещо, щом става въпрос за живота им. Ако трябва ще направим жилищния отсек зеленчукова градина и ще ядем гнили корени, но има някакъв шанс да дочакаме помощ. Аз ще тръгна за Тена!

— Капитане, вашето място е при хората. Трябва да ги заведете до в къщи, или поне да им давате надежда до последно. Вие сте необходим тук. Мен никой не ме чака нито на земята, нито на небето. Възложете мисията на мен.

— Ти си най-младия, Лин. Не мога да пратя друг на сигурна смърт.

— Капитане, оставането също е сигурна смърт. Поне да закарам контейнерите.

— Добре Лин, но помисли, че самотата е страшна и може да полудееш преди да ти свърши кислорода.

— Ще закарам контейнерите!

— Ще получиш всичко необходимо. Няма време, отделяне на жилищния отсек от клипера след 7 часа. Навигатора да инструктира доброволеца Лин. Останалите ще отидем да разясним ситуацията на пасажерите.

Екипажа се раздвижи бавно.

— Механик, ела тук — извика го капитана — Водата поне е в изобилие. Дай му за целия път поне от това каквото има възможност. Има силен дух и може да измисли нещо и да се добере жив до Тена.

— Да капитане!

След няколко часа бе най-нерадостният старт. Жилищният отсек бавно се отдалечи, после стана като отдалечена звездичка и накрая съвсем изчезна. Започваше самотата. Отначало не тежеше понеже, експериментираше максимален добив на кислород от водорасли и минимален разход. Оказа се, че с намаляване на температурата в скафандър пестеше доста. Сега трябваше да пести всяко движение, храна също. Но нямаше намерение да се предава. Изключи всеки излишен разход на енергия — после щеше да я ползва да разлага водата за кислород. Само четеше и четеше. Преди всичко химия и биология, после астронавигация, физика и история.

След година и нещо го застигна земен кораб „Посейдон“ на път за Тена. Тежеше около 50 килограма и бе полуопиянен от въглероден двуокис, но жив. Оцеля.