Читать «Космически път» онлайн - страница 11

— Не тук! После Миа! В командния модул сме!

— Сега! Никой няма да дойде! Нали чу — от тук по-далеч не пращат. Тия костюми не стават за любене, ще те изям.

Като свършиха Лин висеше отпуснат с оцъклени очи.

— Харесвам те, но не исках точно това.

— Ако не те обичах, нямаше да го направя за теб.

ПО КРАЙ МАРС И ЮПИТЕР

Марс бе голямата надежда на човечеството, голямата любов и голямото разочарование. Живота под куполите се подържаше единствено от човешката суета. Нямаше нито богати рудни залежи които да си заслужават разработката, нито нещо друго привлекателно. Само от неизчислимите милиарди налети в Марсиански програми можеше да се построи нова планета. Както и на Луната упорството бе над целесъобразността. Както и да е. Първите марсианци родени на Марс вече не бяха сензация. Година през година нов купол пристигаше и работата вървеше май заради самата работа.

Марс бе пълен със заточеници и неудачници търсещи ново начало на живота си.

Лин от далеч нареди да изтласкат огромния санддък с новия купол на бъзможно най-висока орбита, така, че при следващтата обиколка на гравитационната прашка, която клипера изпълняваше около Марс да си прибере совалката с командир Миа и транспортната совалка от „Марсорбитър-7“ с екипажа на бъдещата орбитална станция на Сатурн. С тази совалка Миа щеше да замине на новото си назначение.

Малко преди да се скачи с клипера Миа преживя малък инцидент. Един прекъсвач изключи аварийно и той и нареди да го включи ръчно. При включеането малка електрическа искра леко обгори палеца и. Не искаше да става така. Не искаше да се разделят така. Той и нареди да го включи ръчно и се чувстваше гузен, макар това да бе най-простото решение. Предпочиташе той да е там и той да поеме риска. Все някой трябваше да го направи, но болката и от обгорения пръст го преследваше месеци наред.

Почти година след отпътуването от Тена Миа бе запълнила някаква огромна празнина в живота му. Подсъзнателно се изпълваше с доверие към нея. Затова я изпрати на последната и задача. Никак не му се искаше да се разделя с нея, но тя избра да остане на Марс. Някак си се уреди да й разрешат. Някой неин приятел успя да докаже, че не би могла да направи нищо смислено при злополучния инцидент.

Пристигането на екипажа на станцията за Юпитер не го развълнува. Закоравял екипаж, вече сработен. За такъв можеше само да мечтае. Те винаги се държаха отделно от екипажа на клипера. Останаха си пътници, дори се хранеха отделно на своята станция. Рядко някой идваше на клипера за цялата година през която пътуваха заедно. Лин ходи там само веднъж, но разговора не вървеше. Помежду си говореха на испански. Заедно бяха от пет години и ги местеха заедно със цялата им станция.

Станцията за Уран бе съвсем друго нещо. Те живееха заедно с екипажа на клипера. Макар двама от тях да бяха родени на Марс, а един на Луната общуваха повече с екипажа отколкото помежду си.

Пресилено е да де каже, че му е приятна мисията в отсъствието на Миа, но всекидневните му задължения постепенно запълваха живота му. Започна да се гордее с умението си да изтиска всичко от възможностите на клипера. Това би предизвикало смях в космонавтите от другите типове кораби. Те разчитаха на грубата мощ на силни двигатели, а не на едва доловимия слънчев вятър. Този тип кораби макар упорито да отказваше да изчезне бе символ на мизерия и изостаналост. Всеки би се почудил как човек може да се гордее с това. Безкрайните опити които си бе правил в самотното си дълго пътуване доведоха до такова усъвършвнстване, че резултатите които клипера даваше като ефективност биха учудили всекиго. Така или иначе обичаше тази машина.