Читать «Космически път» онлайн - страница 6

Още по пътя за Венера научиха за висяща в горния край на облаците станция на която се взривил балон и повредил съседните. Станцията се гмурнала в парния котел на венерианската атмосфера и докато надуят резервни балони и се издигнат екипажа почти се сварил жив. За щастие без жертви, но с тежки обгаряния.

Клиперът кръжеше още дълго в гравитацията на Венера на висока орбита и докато совалките пренесоха товарите и подмениха екипажите. После пак се изпънаха платната и поеха обратен курс. Имаше промяна. Продължаваха директно за новостроящата се десета голяма станция на хелиоцентрична орбита за пристан на клипери зад орбитата на Марс наречена Тена. Около орбитата на Земята трябвяше да се срещнат с два шлепа материали за Тена бутани от тласкач, който да прибере смените към земята.

Проблемите дойдоха от това, че двата шлепа бяха там, но тласкача го нямаше. Както се разбра — изтикал шлеповете от гравитацията на Земята на хелиоцентрична орбита преди около година заедно с други товари и си заминал по други задачи. Сега бе в орбита около Земята на път за Луната. В момента Земята и Луната бяха от другата страна на Слънцето. Догонването на Земятя бе съизмеримо с пътуването до Тена. Дори за пресрещането нямаше да стигнат запасите педназначени за аварийни случаи. Чиновническото недоглеждане заплашваше живота на стотина човека.

Капитана извика само екипажа за да търсят изход от очертаващата се трагедия. На път към командния модул младши помощник капитана Лин чу още по-убиийствена новина. Звездолета „Ловец“ не се явяваше на уговорените сеанси за връзка. На мястото на предполагаемото му положение имало следа от огромен взрив. Причерня му. Влезе в асансьора от жилищните помещения за командния модул, потегли и го спря по средата. Не стоя много, но целия мрак и студ на космоса нахлу в сърцето му и угаси пламъка в очите. Чувстваше се виновен и съкрушен, в същото време и безсилен да промени нещо.

Някой повика асансьора. С това започна новия му живот. Никой нямаше вина за личната му трагедия и чувства. Хората разчитаха на него. Нямаше място за отчаяние, то си беше личен проблем. Трябваше да демонстрира увереност и сигурност дори сега.

Стария командир влезе в асансьора без да попита нищо. Само продължително го погледна в очите, и като че вътре видя себе си, после сведе глава.

Като пристигнаха в командния модул без да си продумат тишината стана още по-потискаща. Там също ги посрещна мълчание.

— Ние сме седем човека и се надяват на нас да ги закараме живи и здрави в къщи, както и да извозим товара до Тена. Никакви квалификации и обиди няма да ни помогнат. Запознати сте с положението и чакам конструктивни предложения.