Читать «Космически път» онлайн - страница 5

На последната от осемте висящи градини видя совалка от непознат тип. Кажи речи само двигатели. Това си беше чист изстребител, със следи от водена битка и без отличителни знаци.

Докато си почиваше към него се приближи човек със странен скафандър, със спуснато стъкло на шлема, макар, че от това нямаше нужда. Направо му предложи да закара изстребителя до една от висящите градини срещу огромно възнаграждение. Явно рискована работа. Освен това му предложи и две момичета…?

Какви бяха тези? Контрабандисти, пирати…? Не знаеха ли на Земята какво става тук? Сигурно знаеха, но търпяха.

Оведоми капитана на клипера за предложението и остана още по учуден от реакцията на стария:

— Ако искаш, направи го! И да ти забраня пак можеш да го направиш и да не се върнеш в нашата мизерия. Изборът е твой!

Прикачиха изстребителя за совалката и поеха без да казват накъде. Пътниците бяха двама, от които единия ранен. Бързаха да се приберат, а ръководството на висящата градина — да се отърве от тях.

Само след двеста километра шест изстребителя от подобен тип го обградиха и поискаха да им предаде пасажерите.

Здравия само му показа ръчна бомба без предпазител. Не каза нищо повече.

Заплашваха го, стреляха покрай него, но не посмяха да го свалят. Явно нападение над совалка на централното управление не влизаше в ничий интерес. Водачът приближи съвсем. Беше нагъл защото знаеше, че совалката не е въоръжена. Напомпа още няколко снаряда в поразения изстребител, обърна се рязко и вкупом се изнесоха с голяма скорост.

След малко започна да се очертава на радара висящата градина към която отиваха. Дойде един влекач и си прибра хората. От изстребителя нищо не ставаше. Демонтираха нещо от него, после го откачиха и той потъна в гъстите облаци, като отронен есенен лист. Нисък и пълен човек му плати, без да вдига стъклото на шлема помълча малко и каза:

— Ако искаш и момичетата, трябва да дойдеш на градината. После връщане няма. Ни на кораба, ни на Земята поне за 10 години… ти и без това… такъв живот… Помисли добре, при нас имаш по добри възможности и като се върнеш с толкова пари… Иначе ще си останеш монах. На смелите плащаме много.

— Извън Земята парите нямат стойност!

— Ние плащаме в злато.

— Каква е разликата?

— Навсякъде можеш да получиш всичко. Помисли си още малко.

— Избирам звездите.

— Много си млад и глупав. Остани си беден! Ако направиш някоя беля, пак ще дойдеш, ама за дребни монети. — обърна се и си замина.

Разбра защо смяната която докара е два пъти по-голяма от тази която се връщаше. Явно всеки бе направил своя избор. Земята получаваше ценни суровини и се бе примирила с местните нрави.

Изправи совалката на опашка, виртуозно я завъртя с цялата грация на 200 тона метал пред погледите на тези които оставаха и бавно и тържествено пое нагоре. Облаците се разредиха. Совалката се избърса в черното кадифе на космоса и се устреми към обления от слънчева светлина клипер.

ЖИВОТ

Настанаха черни дни и кошмарни нощи в управлението накосмическия флот. Прекалената самонадеяност раждаше горчивите си плодове. Прекалено дълго лаврите на успеха засенчваха проблемите. Досега шансът винаги помагаше на смелите, а и те с нестандартни решения почти винаги се измъкваха от аварийни ситуации. С навлизането на повече хора средствата не се увеличиха адекватно и започнаха инпровизациите. Типичен пример за това бяха клиперите. Зачестиха и трагедиите, които нарастваха лавинообразно.