Читать «Магията на Волкхавар» онлайн - страница 54

Аркев — градът, боготворящ небето, столицата на Коркеем, любимата резиденцията на Херцога.

Аркев, където бе дошъл непознат мъж, тъмен, усмихнат, с трупата си от артисти, възседнали черни коне. Градът, който щеше да премине във властта на Волкхавар, макар че още никой нищо не подозираше.

Аркев, където в това време някой лягаше да спи както всички хора или поне така изглеждаше, защото кой е казал, че хората без душа никога не си почиват? Някой с къдрава коса, когото Шайна обичаше.

Сутринта в Аркев трябваше да се открие панаир. От разни места, близки и далечни, идваха хора, хората на пътя — артисти, доктори, търговци, улични сергиджии. Панаирът щеше да продължи дванадесет дни и да положи началото на пролетния фестивал на слънцето. По цялото пространство на големия градски площад, който се простираше на юг до двореца на Херцога, на север и на запад достигаше храмовете, а на изток граничеше с павираните с мрамор брегове на река Карга, бяха разпръснати павилиони, каруци, фургони на стотина или повече трупи от пътуващи артисти. Бяха покрити с черги от парцали с цветове на скъпоценни камъни. Те достигаха чак до осветеното пристанище, където се гушеха лодки и триеха влюбено намазаните си с катран страни в камъните. От време на време светлини от факли прехвръкваха между алеите на този втори, импровизиран град от палатки и корабчета. В квартала на обущарите иглите все още шиеха на пламъка на свещите, а в ъгъла на аптекарите котлите с целебни отвари още бълбукаха. Птиците бяха прибрани в клетките, овцете — в оборите. В една брезентена винепродавница двама или трима мъже още пиеха въпреки късния час, а брадясал магьосник в градинска беседка, покрита със зелено платнище, все още се мъчеше над поднос с мъниста.

На север, върху откритата площ, палатките на артистите се множаха, великолепни като пауни, украсени със звънци и знаменца. Дали Керник беше там? Керник, величайшият свещеник на забавленията, Керник с трупата му?

Нещо се спусна надолу. Къс мъгла като шал от тънка и прозрачна материя, облак от небето полетя над градчето от павилиони. Но не спря над лагера на артистите. Премина над него и долетя до мястото, където площадът преминаваше в тясна уличка, която водеше нагоре и се изгубваше на върха в горичка от високи тополи. Отвъд горичката имаше скрита полянка, цялата потънала в мрак.

Градинката беше убежище на нощта, а тя бе толкова близо, под клоните на дъбовете и листокапната борика, дишаща мрачния дъх на папратите и дивите цветя. В средата на полянката имаше порутена гробница на светец. Вратата й беше толкова ниска, че човек едва проникваше вътре, две грубо изсечени колони подпираха счупения покрив, стените бяха обрасли с шипки.

Бледата сянка бе донесена от вятъра на това място и кацна на земята. Душата на младо момиче стоеше на поляната, сребърна нишка минаваше зад нея и я свързваше с тялото й, а друга, невидима нишка на любовта минаваше отпред.