Читать «Магията на Волкхавар» онлайн - страница 47

Магия и магия се сливаха, тъмното и светлото се срещнаха.

Волк Волкхавар също гледаше и както винаги, взимаше всичко присърце.

Нещо трепна в него, някакво затаено чувство, като разбра, че и друг има власт над много хора, с която му съперничи. Видя как тези хора забравиха за него, докато се вживяваха в ужаса и радостите на подиума. Гледаше Джай, водещия с жезъла, младия артист с вълниста черна коса и поглед, който кара всяка жена да се замечтава, притаила дъх. Ревност гризеше нервите на Волк. Той никога не бе обичан. Хората го мразеха, съжаляваха и се бояха от него. Може би. Както и да е, сега той видя новата възможност реално близко. Трябваше само да се пресегне и да я вземе.

Роши, слънцето, прости на Дисаел, храбреца, и на сребърната му майка. Факлите отново светеха ярко и подиумът бе осветен в жълто. Сред радостта, барабаните, свирките и струните героят и звездното момиче се венчаха. Малки звездички падаха от небето.

Тълпата на хълмовете ликуваше, управителят се усмихна и изпрати да донесат кесиите с парите. Артистите се покланяха и скромно посочваха на ръкопляскащата тълпа своите колеги. Тогава Волк Волкхавар стана от стола си и тръгна напред като прав, черен дим. Прекоси двора и стъпи на сцената.

Дойде достатъчно близко до Дисаел и артистката, за да може да види, че небесните доспехи и звездната рокля са кърпени. Забеляза сенките около очите им, младата им кожа, която от пътя изглеждаше кафява и гладка като метал. Волк се усмихна на девойката, а тя отстъпи назад. Погледна по-строго Дисаел, който не направи нищо, просто го гледаше открито, уверено. Волк почувства същото не сексуална, но настоятелна страст, която го обзе, когато видя момичето от Йевдор.

Обърна се и потърси с очи Джай.

Той стоеше с жезъла си в най-отдалечения край на сцената. Най-после бе забелязал, че в Сваца не всичко е наред. Отново бе настъпила покъртителна тишина, а не биваше да е така. Управителят изглеждаше така, сякаш подмокря в момента скъпоценното си бельо. Кой беше този страховит странник? Джай го огледа.

— Добре сте дошъл, господине. Аз съм Джай, водещият на трупата. Искате да се оплачете от нещо ли? Или сте щедър и желаете да ни дадете нещо? Животът на път е труден и бих казал, че всеки дар…

— Аз мисля — прекъсна го Волк Волкхавар, — че ти си нещо като магьосник, господин Джай.

Джай се засмя.

— Аз? О, без съмнение, без съмнение. Аз съм Джай, умният водещ. Джай, принцът на магьосниците, господарят на акробатите и артистите, великият проповедник на забавленията, богът на смеха. Не мисли, че се хваля. Можеш да питаш, когото поискаш.

— А това е жезълът ти — каза Волк Волкхавар, като сложи леко ръката си върху жезъла на водещия. — Мислиш ли, че ако ми го дадеш, аз също ще мога да правя чудеса?

Джай погледна надолу към слабата безжизнена ръка с дълги черни нокти, навита като отровна змия около жезъла му.