Читать «Магията на Волкхавар» онлайн - страница 48

— Вземете го, господине — отговори и почувства облекчение.

Волкхавар пое пръчката. Почука по земята с нея. Извика име или дума, която никой не знаеше — Такерна.

Изведнъж пламъците на всички факли станаха черни — изпускаха невероятно брилянтна тъмна светлина, от която всички лица изглеждаха като трупове на удавници.

Конвулсивен трепет обзе тълпата, но никой не избяга. Никой не посмя да побегне.

— Е, как е? Не е лошо за начинаещ, нали? — попита Волк.

Замахна още веднъж с жезъла. От него изскочиха искри с цвета на кръв. Когато искра докоснеше земята, се появяваше фантастично животно с шест или осем крака, три или четири глави, опашки като камшици и очи като лаври.

Волк се смееше, но не сърдечно, както се смееше Джай. Той плесна с ръце и ноктите му се удариха един в друг.

Над тях небето стана ослепително светло. Огромен черен лебед с огнена човка долетя от юг. Сянката от крилете му покри двора, къщата, хълма. Хората пищяха и закриваха главите си с ръце. Лебедът прелетя ниско и отлетя на север. Птицата беше голяма колкото четири коня, перата й миришеха на пушек и нощ.

Волк се обърна. Размаха ръце над артистите, сякаш ги благославяше. Роклята на артистката избухна в пламъци. Тя пищеше и се опитваше да ги загаси. Дисаел хвана ръката й. Бляскавият метален меч в ръката му се превърна в змия, която се увиваше и съскаше, но той продължи да го държи. Дебелият Роши беше зашеметен, защото се бе превърнал в голяма бяла мечка.

— Добре — каза Волк Волкхавар като се поклони ниско на Джай. — Кажи ми честно какво мислиш. Не се прави на учтив. Не се опитвай да щадиш чувствата ми.

Джай проговори с мъка.

— Вашият талант, господине — отрони пресипнало, — е огромен. Не ви лаская.

— Спести ми изчервяването — отговори Волк. Той счупи жезъла на две и хвърли парчетата във въздуха. Едното се превърна в червей, другото — в крастава жаба. Жабата отвори уста и налапа червея. Волк щракна с пръсти и светлината на факлите отново стана червена, небето — тъмно, осеяно със звезди. Всички чудовищни неща изчезнаха. Роши отново бе човек.

Волк погледна младия артист. В очите му на богаташки син нямаше същата самоувереност, както преди. Погледът му не бе толкова прям.

Волкхавар слезе от подиума и тръгна обратно към наредените столове. Жената на управителя беше припаднала, но нито една от трите й братовчедки не се опитваше да я свести.

Светлокосото момиче се надигна от мястото си. Двамата „слуги“ на Волк я последваха.

— Извинете ме, знаменити господине.

Волк спря, обърна се и се поклони.

— На вашите услуги, господин Джай.

— Моят жезъл. — Гласът на Джай бе ясен. — Мисля, че все още е във вас.

Всички онези години, прекарани в кръчмата, се бяха отразили на Джай. Бе направил фаталната грешка в живота си.

— Сигурен ли сте, господин Джай? Нима искате отново жезъла си?

Тогава може би Джай забеляза грешката си, но вече беше твърде късно.

— Освен ако не ви трябва за нещо специално, уважаеми господине. В такъв случай…