Читать «Магията на Волкхавар» онлайн - страница 49

— Не, не ми трябва — отвърна Волкхавар. — Искате си вашата собственост и аз ще ви я дам.

Жезълът сякаш литна. Докато летеше, той престана да е жезъл от дърво. Превърна се в меч, острието му беше тънко и остро. То се вряза в гърдите на Джай с такава сила, че краят му се показа от гърба му. Той се заклати, но ударът не го повали. После погледна надолу, докосна треперещата дръжка и се строполи назад, върху студените камъни на двора.

— Къде е онова проклето момче? — промърмори той.

— Тук съм, чичо — отвърна Дисаел.

— Наметалото ли сложи под главата ми? Глупаво изчадие. Кучи син. Сребърната тъкан може да се изцапа на земята. Не помисли ли за това?

— Джай, чуй ме — каза артистът. — Не меч те прониза, а жезъл. Няма кръв. Това е само магия. Разтърси се и стани.

— Никога не предизвиквай магьосници — молеше Джай бавно, мрачно. — Не е меч ли? Кой го е грижа, откъде духа вятърът — от юг или от север, ако е толкова силен, че брули ябълките? Време е да си отида. Няма повече да кисна по кръчмите. — Изстена. — Кой пръска лицето ми с вода? А? Кажете, дяволи! Някой плаче ли?

— Дъжд е — обясни Дисаел.

Очите на Джай се притвориха.

— Артистът винаги говори лъжи — промълви той. — Защо не можеш да лъжеш като хората, глупако?

Пое въздух и това бе последният му дъх.

Дисаел се изправи. Сълзи се стичаха свободно по страните му и изтриваха боята от лицето му. И не само той плака от трупата на Джай.

Жената на управителя вече бе дошла в съзнание и сега имаше хистерична криза. Трите братовчедки и управителят се препираха яростно. Тълпата на хълма бързаше към къщи сякаш в очакване на силна буря.

Нямаше и следа от Волк Волкхавар и спътниците му.

— Дисаел! — Гласът на артистката бе рязък. — Дори не си помисляй да го последваш! Той наистина е такъв, какъвто го описват.

— Това е очевидно — отговори й. — Не си мисля, че мога да се преборя с магьосници.

Някъде дълбоко в него духът на предците виеше за отмъщение, припомняше неумолимата традиция сред благородните семейства на изток, на запад, на север и юг от Коркеем — кръв за кръв. В съзнанието му говореха добрият разум и мъдрият страх, но думите на страстните демони на сърцето ги заглушаваха.

В Сваца имаше погребение. Погребваха Джай. Артистката продаваше златни мъниста и боядисани брошки и пръстени, които им бяха подарени от почитателите от града. Другите артисти продаваха най-хубавите си обувки и тъкани за седла. Жителите искаха да забравят за погребението заради страха си от магьосника. Но членовете на трупата изпроводиха Джай в последния му път.

Той отиваше в гроба, заобиколен от мрачно великолепие. Свещеникът мърмореше думите за опрощение. После пред хората излезе Дисаел и произнесе мелодичното прощално слово от някаква пиеса. Гласът му звучеше силно като удар на бронз в сребро.

На запад, в кулата, Волкхавар чакаше.

Чакаше Дисаел да тръгне след него.

Но той не се появяваше и магьосникът се хилеше в яда си. Младият артист беше толкова аристократичен, благороден, спокоен и умен.

Паяците плетат мрежи. Волк правеше същото.

Онази нощ артистите останаха будни около гроба на Джай. Факлите горяха. Имаше вино и хлебчета. Джай бе положен в гроба с най-хубавите си дрехи. Върху едното му око поставиха сребърна, а върху другото — златна монета. Мустаците и брадата му бяха прилежно сресани. Никой не биваше да се разплаче по време на будуването, иначе духът му щеше да се надигне и да го сгълчи. Приятни спомени и гняв ги обземаха, когато мислеха за Джай.