Читать «Магията на Волкхавар» онлайн - страница 40

— Не, господине — отговорило бързо момчето. — Аз искам да изработвам хляба си. Вие ще прецените дали мога. Ще наглеждам кончетата, ще прибирам и вадя принадлежностите ви. Много съм добър, когато трябва да се придумват несговорчиви кръчмари. Моите братя ме научиха на това.

— Говориш като добре възпитано и образовано аристократско изчадие.

— Аз съм точно такъв — отговорил Дисаел. — Но всеки може да се научи на нови неща.

— Ха! — изръмжал Джай доволен и се изсмял. Той преценил с погледа си на водещ, че това красиво момче имало лице, което ще увеличи тълпите на спектаклите особено след няколко години. Умеел и да се пазари. Гласът му явно рано мутирал и имал оттенък на тъмен сребрист метал. — Можеш ли да пееш, беглецо? — попитал той момчето.

— Малко.

— Скромен си, а?

— Не съм се учил да пея.

— Нито да играеш, бих казал, но мислиш, че можеш да се справиш.

Дисаел се усмихнал и водещият си представил как усмивката му изпълва пазара с жени.

— Искам да чуя как разказваш баладата за Сеева и „Хълмът от стъкло“ — заповядал Джай.

Може би мислел, че синът на благородник не знае такава популярна приказка. Ако било така, то Дисаел го изненадал.

Джай седял в каруцата с чаша вино в ръка, наоколо насядали членовете на трупата му и слушали. Момъкът не се изчервил. Разказвал добре. Гледал момичетата, както би гледал глупавите кокетки от улицата. Това ги объркало.

— Стига — спрял го Джай. — Справяш се добре за син на благородник. Трябва да рецитираш по-разпалено, но няколко дъждовни нощи с празен корем и леглото от руно ще те научат на това. Ще се грижиш за конете, както предложи. Ще прибираш, ще носиш и ще ти дърпам ушите, ако не се справяш. След шест месеца ще те пусна свободен сред тълпата. Ако не те разкъсат на парчета, ще станеш човек от трупата ми.

Девет години Дисаел пътувал с тях.

Понякога трупата променяла състава си или се отправяла в нова посока — географска или професионална. Случвало се някое момиче да се омъжи, млад мъж да се разболее по пътя или да се заеме с търговия, стар човек да се помине. Други артисти се присъединявали към тях. Имало и хора, които оставали верни на Джай и трупата. Един от тях бил Роши — загорял от слънцето дебел мъж. Той разказвал смешни истории и знаел много мелодии. Пръстите му играели по свирката и от нея се изливали като сребърна вода чудни звуци. Роши бил винаги мил. Когато намирал ранено врабче на пътеката, взимал го, намествал счупеното му крило, лекувал го и го пускал. Роши акуширал на жената на кръчмаря. Пак той казал на едно куцо момиче, че има лице, хубаво като цветята, и по този начин сипал капка сладост в горчивото море на живота й. А Джай бил винаги ядосан, груб и твърдоглав като черупка на орех, освен когато в кръчмата не изпиел повечко алкохол.

По пътищата през тези девет години ги сполетели много успехи и неуспехи, любов, спречквания, един или два улични скандала, приятелства, несгоди. Срещнали светлооки момичета, губили подпори, открадвали им коне, колела падали от каруцата. Стомасите им нерядко оставали празни. Имало дъждовни нощи, както му обещал Джай.