Читать «Магията на Волкхавар» онлайн - страница 39

Един ден този кон спрял на пазара в града.

Много чуждоземци идвали и си отивали — свещеници, проповедници на слънцето, облечени в пурпур; вярващи в сили дрехи; лечители с чудотворни церове за зъбобол и импотентност; търговци на кожи или мъниста; певци на балади. Последните заинтересували Дисаел с дивите си очи и еднострунните инструменти, вързани на гърбовете им. Един ден, късно през пролетта, дошла и трупа артисти.

Вечерта те изнесли спектакъла си на пазара. Водещият на представлението ударил леко по земята с жезъла си от обелено дърво и по пилоните засияли фенери. Те осветили дрехите им с цветовете на дъгата. Маските на златното слънце и сребърната луна, извитите мечове със стъклени камъни по дръжките заблестели като смарагди или топази.

Целият град се стекъл да ги гледа. Дошли и синовете на Парвел. Двамата по-големи се люлеели пред кръчмата в столове, специално изнесени за целта. Третият и четвъртият отправяли нежни погледи към трите артистки. Петият син, на когото било наредено да си стои в къщи и да не присъства на късното представление, се скрил на покрива на кръчмата.

Най-младата артистка изпяла песен. Едър мъж с тъмна кожа й акомпанирал на свирка. Певицата, близо петнадесетгодишна, докосвала нежно струните на зелена цитра. Гласът й бил тънък, но благозвучен като на птица. Дисаел се влюбил в нея. Харесал и песента. Тя разказвала за свободата, за широкия път, който прекосява Коркеем и продължава нататък, за родината на артистката, която нямала граници. По време на песента един глас пошепнал на Дисаел: „Ето го и твоя път. Поеми по него, иначе си обречен да останеш тук завинаги.“

Това бил отговорът на терзанията от сънищата му. Но сега мислел за къщата на баща си, за майка си и братята си… Спомнил си детството, което вече било свършило. Да бъдеш сам му се сторило също толкова лесно, колкото да си с шестима роднини, та дори и по-лесно.

Когато артистите си тръгнали от града на зазоряване с украсените си каруци, Дисаел тръгнал след тях. След един ден ги настигнал. Извървял близо двадесет километра.

Водещият на трупата се казвал Джай. Бил жесток, брадат мъж с четири свадливи жени, всички толкова различни като четирите посоки на компаса.

— Махай се, млади глупако — извикал той, когато видял Дисаел. — Да не мислиш, че раздавам подаяния?