Читать «Зазоряване» онлайн - страница 340

Развълнуваният смях на Алис изпълни стаята и ние всички се усмихнахме, щом чухме отново тази музика.

— И ти ми липсваше, Бела. Така че, прости ми, и се опитай да бъдеш доволна от факта, че си супер-героят на деня.

Сега останалите се засмяха и аз скрих засрамено лице в косата на Неси.

Едуард се върна към анализирането на всяка промяна на намерения и контрол, които се бяха случили днес на поляната, обявявайки, че именно моят щит е накарал Волтури да избягат с опашка между краката. Начинът, по който всички ме гледаха, ме смущаваше. Дори Едуард. Сякаш бях пораснала с един метър през деня. Опитах се да не обръщам внимание на впечатлените погледи, като задържах очите си най-вече върху спящото лице на Неси и непроменената физиономия на Джейкъб. Щях винаги да си остана просто Бела за него и това бе облекчение.

Най-трудният поглед за игнориране бе и най-странният.

Не бе така, сякаш този получовек, полувампир Нахуел е свикнал да ме гледа по определен начин. Доколкото знаех, всеки ден се справях с върволица от атакуващи вампири и днешната сцена в сечището не бе нищо необичайно за мен. Но момчето не свали погледа си от мен. Или може би просто гледаше Неси. Това също ме смущаваше.

Вероятно не пропускаше факта, че Неси е единствената женска от неговият вид, която не му е полусестра.

Не мисля, че тази идея бе хрумнала на Джейкъб все още. Отчасти се надявах това да не се случи скоро. Бях се наситила на битки за доста време напред.

Накрая на останалите им свършиха въпросите към Едуард и дискусията прерасна в по-дребни разговори.

Чувствах се странно уморена. Не ми се спеше, разбира се, но сякаш денят бе прекалено дълъг. Исках малко спокойствие и нормалност. Исках Неси да е в собственото си легло — исках стените на собственият ми малък дом около мен.

Погледнах към Едуард и почувствах за момента, сякаш аз мога да прочета мислите му. Можех да видя, че се чувства точно по същият начин. Готов за малко спокойствие.

— Да занесем ли Неси…

— Това вероятно е добра идея — съгласи се той бързо. — Сигурен съм, че не е спала спокойно миналата нощ, с цялото онова хъркане.

Той се ухили на Джейкъб.

Джейкъб извъртя очи, след което се прозя.

— Отдавна не съм спал в легло. Обзалагам се, че баща ми ще се зарадва, ако се върна под неговият покрив.

Докоснах бузата му.

— Благодаря ти, Джейкъб.

— Винаги съм насреща, Бела. Но ти вече знаеш това.

Той стана, протегна се, целуна Неси по главата, след което целуна и моята. Накрая той удари Едуард по рамото.

— Ще се видим с вас утре. Предполагам, че нещата ще бъдат малко скучни оттук насетне, а?

— Горещо се надявам да е така — каза Едуард.

Изправихме се след като той си тръгна — внимателно преместих Неси в другата си ръка, за да не я събудя. Бях дълбоко благодарна да я видя заспала спокойно. Толкова много неща се бяха струпали на малките й рамене. Беше време отново да бъде дете — защитено и в безопасност. Още няколко години детство.

Идеята за мир и спокойствие ми напомни за някой, който не изпитваше изобщо тези чувства.

— О, Джаспър? — попитах аз, като се обърнахме на вратата.