Читать «Зазоряване» онлайн - страница 339

— Значи има и истински върколаци? — попитах аз. — С пълнолунието, сребърните куршуми и така нататък?

Джейкъб изпръхтя.

— „Истински“. Мен това какво ме прави — въображаем?

— Знаеш какво имам предвид.

— Пълнолунието, да — каза Едуард. — Сребърните куршуми — не, това е просто един от онези митове, който е карал хората да си мислят, че имат някакво предимство. Не са останали много от тях. Кай ги е гонил до пълно изтребване.

— И споменаваш това чак сега защото…?

— Така и не стана на въпрос.

Извъртях очи, а Алис се разсмя като се приведе напред — беше се свила под другата ръка на Едуард — за да ми смигне. Изгледах я гневно.

Обичах я до полуда, естествено. Но когато имах шансът да осъзная, че наистина си е вкъщи, че дезертьорството й бе само уловка, защото Едуард трябваше да вярва, че ни е изоставила, започнах да се чувствам доста подразнена от нея. Алис ни дължеше обяснение.

Тя въздъхна.

— Изплюй камъчето, Бела.

— Как можа да ми го причиниш, Алис?

— Беше необходимо.

— Необходимо! — избухнах аз. — Напълно ме убеди, че всички ще умрем! Бях развалина в продължение на седмици.

— Можеше и да съм се подвела — каза тя спокойно. — И в този случай трябваше да бъдеш подготвена да спасиш Неси.

Инстинктивно придърпах Неси — заспала в скута ми — по-близо в прегръдката ми.

— Но знаеше и че има и други начини — обвиних я аз. — Знаеше, че има надежда. Някога хрумна ли ти, че можеш да ми довериш всичко? Знам, че Едуард трябваше да си мисли, че сме в задънена улица, заради Аро, но можеше поне на мен да ми кажеш.

Тя ме погледна замислено за момент.

— Не мисля — каза тя. — Не си толкова добра актриса.

— Това е било заради актьорските ми умения?

— Намали децибелите, Бела. Имаш ли си на идея колко сложно бе всичко това за подготвяне? Не можех дори да бъда сигурна, че някой като Нахуел съществуваше — знаех само, че ще трябва да търся нещо, което не мога да видя! Представи си да търсиш сляпо петно — не е най-лесното нещо, което съм правила. Освен това трябваше да пратим обратно ключовите свидетели, сякаш не бързахме достатъчно. А и едновременно с това да бъда нащрек в случай, че решиш да ми подметнеш още инструкции. Някога ще трябва да ми кажеш какво точно има в Рио. А и преди всичко това, трябваше да внимавам за всеки трик, който Волтури можеха да измислят и да ви дам няколко следи, за да бъдете готови за стратегията им, а имах само няколко часа да проследя възможностите. Най-вече, трябваше да се уверя, че всички сте убедени, че съм ви зарязала, защото Аро трябваше да бъде сигурен, че нямате скрит коз или никога нямаше да се получи така, както стана. И ако си мислите, че не се чувствах като предателка…

— Добре, добре! — прекъснах я аз. — Съжалявам! Знам, че и на теб ти е било трудно. Просто… ами, липсваше ни ужасно много, Алис. Повече не ми го причинявай.