Читать «Зазоряване» онлайн - страница 338

— Може и да дойде това време — отвърна Карлайл. — И ако дойде, ще бъдем заедно.

— Да, приятелю, така ще е — съгласи се Сайобан. — И как ще се провалим, когато аз не го желая? — Тя се засмя бурно.

— Точно — каза Карлайл. Двамата със Сайобан се прегърнаха, след което тя взе ръката на Лиам. — Опитай се да откриеш Алистър и да му разкажеш какво се е случило. Не бих искал от него да се крие под камък през следващото десетилетие.

Сайобан отново се изсмя. Маги прегърна едновременно мен и Неси, след което ирландският клан си замина.

Денали бяха последните, които си заминаха, като Гарет бе с тях — както щеше и да е оттук нататък, бях сигурна в това. Атмосферата на празнуването бе прекалено много за Таня и Кейт. Имаха нужда да поскърбят за изгубената им сестра.

Хюилен и Нахуел бяха единствените, които останаха, макар, че очаквах да заминат обратно с амазонките. Карлайл бе потънал във възхитен разговор с Хюилен; Нахуел седеше близо до нея, слушайки, докато Едуард разказваше остатъка от историята на конфликта, така както той я знаеше.

— Алис даде това извинение на Аро, от което той се нуждаеше, за да се измъкне от битката. Ако не бе толкова ужасен от Бела, вероятно щеше да продължи с първоначалния си план.

— Ужасен? — казах скептично. — От мен?

Той ми се усмихна с поглед, който не разпознах напълно — беше нежен, но също така имаше страхопочитание и раздразнение в него.

— Ще се видиш ли някога такава, каквато си? — каза меко той. След което заговори по-силно, за да го чуят и другите, освен мен. — Волтури не са се били честно от двеста и петдесет години насам. И никога, ама никога не са участвали в битка, в която да са били в неизгодно положение. Особено откакто са придобили Джейн и Алек, са се занимавали само с несрещащи съпротива кръвопролития. Трябваше да видите как им изглеждахме! Обикновено Алек отсича всичките сетива и чувства на жертвите, докато онези правят шарадата със съвета. По този начин никой не може да избяга, докато не се даде присъдата. Но ние стояхме там, готови, очакващи, превъзхождащи ги числено, с наши собствени дарби, докато техните собствени бяха оттласнати от Бела. Аро знаеше, че със Зафрина на наша страна, те щяха да бъдат слепите, когато започнеше битката. Сигурен съм, че част от бройките ни щяха да бъдат заличени, но и те бяха сигурни, че това щеше да се случи и с тях. Дори имаше доста добра възможност да загубят. Досега не се бяха изправяли пред подобна алтернатива. Не се справиха добре днес с нея.

— Малко е трудно да се чувстваш уверен, когато си заобиколен от вълци с размерите на коне — разсмя се Емет, като сръчка Джейкъб по ръката.

Джейкъб му се ухили.

— Вълците бяха тези, които ги спряха отначало — казах аз.

— Естествено — съгласи се Джейкъб.

— Абсолютно — обади се и Едуард. — Това бе друга гледка, която не бяха виждали досега. Истинските Деца на Луната рядко се движат по глутници и никога не могат да се контролират достатъчно. Глутницата от шестнайсет гигантски вълка бе една изненада, за която не бяха подготвени. Кай е всъщност ужасен от върколаците. Насмалко е щял да изгуби битка срещу един преди няколко хиляди години и така и не го е преживял.