Читать «Зазоряване» онлайн - страница 337

Стефан се изплю в снега. Владимир стисна зъби с кисело изражение на лицето.

А аз се изкачих едва-едва върху огромният червеникавокафяв върколак, за да дръпна дъщеря си от гърба му и тогава я притиснах към гърдите си.

— Неси, Неси, Неси — тананиках си аз.

Джейкъб се засмя със силния си, подобен на лай смях и отърка нос в главата ми.

— Млъкни — промърморих аз.

— Мога да остана? — настоя Неси.

— Завинаги — обещах аз.

Вечността беше наша. А Неси щеше да е добре, здрава и силна. Като получовекът Нахуел, дори на 150 години пак щеше да е млада. И всички щяхме да сме заедно. Щастието избухна като експлозия вътре в мен — толкова силно и нестихващо, че не бях сигурна дали ще оцелея.

— Завинаги — повтори Едуард в ухото ми.

Не можех да говоря повече. Вдигнах глава и го целунах със страст, която можеше да подпали и гората.

Нямаше да забележа.

39. И ЗАЖИВЕЛИ ЩАСТЛИВО…

— Значи бе комбинация от няколко неща, които се случиха накрая, но всичко бе благодарение на… Бела — обясняваше Едуард.

Семейството ни и двамата ни останали гости седяха във всекидневната на Кълънови, докато гората помръкваше отвъд високите прозорци.

Владимир и Стефан бяха изчезнали преди да приключим с празнуването. Те бяха изключително разочаровани от развоя на нещата, но Едуард каза, че страхливостта на Волтури им е доставила почти достатъчно удоволствие, което да компенсира недоволството им.

Бенджамин и Тиа побързаха да последват Амун и Кеби, нетърпеливи да им разкажат резултата от конфликта; бях сигурна, че ще ги видя отново — поне Бенджамин и Тиа. Никой от номадите не остана. Питър и Шарлот проведоха бърз разговор с Джаспър, след което и те си заминаха.

Събраните отново амазонки също бързаха да се върнат вкъщи — беше им трудно да бъдат далеч от любимата им тропическа гора — въпреки че им бе приятно да ни бъдат на гости.

— Трябва да доведете детето да ме види — настоя Зафрина. — Обещай ми, момиче.

Неси притисна ръката си към шията ми, също умоляваща.

— Разбира се, Зафрина — съгласих се аз.

— Ще бъдем големи приятелки, моя Неси — обяви дивата жена, преди да напусне заедно със сестрите си.

Ирландският клан продължи масовото изселване.

— Добра работа, Сайобан — поздрави я Карлайл, докато се сбогуваха.

— Ах, силата на желанието — отвърна саркастично тя, извъртайки очи. След което бе сериозна. — Разбира се, това не е приключило. Волтури няма да простят това, което се случи тук.

Едуард отговори на това.

— Сериозно бяха разтърсени; увереността им е разбита. Но, да, сигурен съм, че някой ден ще се възстановят от удара. И тогава… — Очите му се присвиха. — Предполагам, че ще ни подгонят поотделно.

— Алис ще ни предупреди, когато възнамеряват да ни нападнат — каза Сайобан с уверен глас. — И отново ще се съберем. Вероятно ще дойде времето, когато нашият свят ще е готов да се освободи изцяло от Волтури.