Читать «Вампирът» онлайн - страница 4

Измина около година. И ето, че една нощ, когато слагах Шърл в креватчето й, тя запищя и заплака:

— Вампир, татко, вампир, вампир. Тогава се паникьосах — говореше като Дани. Спомних си за открехната врата на гардероба, когато намерихме мъртвото дете. Искаше ми се да я взема в нашата стая.

— Направихте ли го?

— Не — Билингс се втренчи в ръцете си и лицето му потръпна. — Това означаваше да призная пред Рита, че съм сгрешил. Налагаше се да проявя мъжество. Жена ми винаги ми е напомняла медуза … спомням си колко лесно се съгласи да легне с мен, преди още да се оженим.

— Съгласете се, че не е било трудно да ви убедят да спите с нея — намеси се Харпър.

Билингс се канеше отново да скръсти ръце на гърдите си, но бавно извърна глава и погледна Харпър.

— Не се опитвайте да хитреете.

— Не съм имал такова намерение — отвърна лекарят.

— Тогава ме оставете да разкаже всичко сам — сопна се Билингс. — Дойдох при вас да ми олекне, да разкажа историята си. Грешите, ако мислите, че ще ви описвам половия си живот. Рита и аз водехме нормален сексуален живот, без каквито и да е извратености. Зная, че някои хора обичат да говорят на тази тема, но не съм от тях.

— Добре — промълви Харпър.

— Добре — повтори Билингс, като прикриваше смущението под арогантния си тон. Явно бе загубил нишката на мисълта си. Очите му се стрелнеха към плътно затворената врата на гардероба.

Искате ли да го отворя? — запита Харпър.

— Не — побърза да отговори пациентът и нервно се засмя. — Защо трябва да гледам галошите ви?

Сетне продължи:

— Вампирът уби и нея.

Той потърка челото си, сякаш събираше мислите си — Само след месец. Но преди това се случи нещо. Една нощ дочух шум в стаята, сетне Шърл изпищя. Отворих светкавично вратата — лампата в коридора светеше — и… тя седеше в креватчето и плачеше, а… усетих как нещо се движи. Нещо пълзеше в сенките до гардероба.

— Вратата на гардероба беше ли отворена?

— Едва-едва, просто бе открехната — Билингс навлажни с език устните си. — Шърл пишеше и казваше, че видяла вампира. Стори ми се, че произнесе думата „нокти“, но не съм съвсем сигурен, защото малките деца често говорят неясно. Рита дотича и запита какво става. Казах, че детето се е изплашило от сянката на клоните, отразена на тавана.

— Може би Шърл се е опитвала да каже „гардероб“ — предположи Харпър.