Читать «Вампирът» онлайн - страница 2

— Но това нямаше значение, и без това го обичах — Билингс произнесе тези думи почти отмъстително, сякаш бе обичал детето напук на жена си.

— Кой уби децата? — попита Харпър.

— Вампирът — отвърна пациентът, без да се поколебае. — Вампирът ги уби всичките. Просто излизаше от гардероба и ги убиваше — той извърна глава и се усмихна. — Сигурен съм, че ме смятате за побъркан — изписано е на лицето ви. Но хич не ми пука. Искам само да ви разкажа и после да изчезна.

— Слушам ви — насърчи го доктор Харпър.

— Всичко започна, преди Дани да навърши две години, а Шърл беше бебе. Малкият започна да плаче всеки път, когато Рита го слагаше да спи. Живеехме в двустаен апартамент, Шърл спеше в детско креватче в нашата спалня. Отначало си помислих, че плаче, защото вече не му давахме биберон. Рита каза да не му обръщам внимание, да му оставя биберона и Дани сам ще се откаже от него. Но така не се възпитават деца. Разглезват се, ако започнеш да изпълняваш всичките им желания. И сетне те съсипват. Карат някое момиче да забременее или започват да употребяват наркотици. Някои стават хомосексуалисти. Представете си един ден да откриете, че собственият ви син е хомосексуалист!

След известно време разбрах, че нещата не могат да продължават така и започнах сам да го слагам да спи. И му плясвах шамар, ако продължаваше да плаче. Рита казваше, че детето непрекъснато повтаря думата „светло“. Е, не съм сигурен — как можеш да различиш бърборенето на толкова малко дете, единствено майка му го разбира.

Рита ме помоли да поставим стенна нощна лампа с изрисуван върху абажура Мики Маус. Не й разреших. Ако детето от ранна възраст не преодолее страха от тъмнината, никога не ще успее да се отърси от него.

Синът ми умря през същото лято, когато се роди Шърл. Както винаги, когато го слагах да спи, и този път веднага заплака, но успях да разбера думите му. Докато ги изричаше, сочеше към вратата на гардероба. „Вампирът“ — каза детето — „вампир, татенце!“

Изгасих лампата, отидох в спалнята и запитах Рита защо е трябвало да учи детето на такива думи. Доста се изкушавах да я напляскам, но не го сторих. Рита се закле, че не е споменавала подобна дума, а пък аз я нарекох проклета лъжкиня.

Разбирате ли, през това лято не ми вървеше. Едва успях да си намеря работа като товарач на пепси кола и непрекъснато бях адски уморен, всяка нощ Шърл се събуждаше и плачеше, а Рита я прегръщаше и подсмърчаше. Признавам, че понякога ми идваше да изхвърля и двете през прозореца. Боже мой, децата могат така да те подлудят, че ти се иска да ги убиеш.