Читать «Вампирът» онлайн

Стивън Кинг

Вампирът

— Дойдох да ви разкажа онова, което се случи с мен — каза човекът, изтегнат върху кушетката на доктор Харпър. Името му беше Лестър Билингс, от Уотърбъри, Кънектикът. Според предварителното досие, съставено от сестра Викърс, пациентът бе двайсет и осем годишен, служител на индустриална фирма в Ню Йорк, разведен, баща на три деца. И трите бяха починали.

— Не мога да се изповядам пред свещеник, защото не съм католик. Не мога да се обърна към адвокат, защото не съм нарушил никакъв закон. Единственият ми грях е, че убих децата си. Едно след друго. Убих ги всички.

Доктор Харпър включи касетофона.

Билиигс лежеше изпънат като струна на кушетката, без да се отпусне нито за миг. Краката му стърчаха сковано през ръба. Беше въплъщение на човек, принуден да изтърпи унижение. Ръцете му бяха скръстени на гърдите като на мъртвец. Лицето му бе преднамерено безизразно. Взираше се в белия таван, сякаш пред очите му са явяваха образи и се разиграваха сцени.

— Искате да кажете, че сте ги убили със собствените си ръце, или…

— Не — отвърна пациентът и нетърпеливо махна с ръка. Но вината е моя. Дани през хиляда деветстотин шейсет и седма, Шърл през седемдесет и първа и Анди тази година. Искам да ви разкажа какво се случи.

Доктор Харпър го слушаше безмълвно. Мислеше си колко стар и измъчен изглаждаше Билингс. Косата му започваше да оре дява, кожата му бе жълтеникава. Очите му издаваха прекомерна употреба на уиски.

— Разбирате ли, децата бяха убити. Само че никой не ми вярва. Всичко щеше да се оправи, ако някой ми беше обърнал внимание.

— Защо стана така?

— Защото…

Билингс млъкна, повдигна се на лакти и се вторачи в отсрещната стена.

— Какво е това? — изръмжа той. Очите му са превърнаха тъмни процепи.

— Кое?

— Онази врата.

— Гардероб — отвърна доктор Харпър — Там окачвам палтото ви и прибирам обувките си.

— Отворете го. Искам да видя какво има вътре.

Доктор Харпър безмълвно стана, прекоси стаята и отвори гардероба, вътре на една от закачалките висеше бежов шлифер. Отдолу се мъдреха чифт лъскави галоши, в единия от които бе грижливо пъхнат нюйоркският „Таймс“. Това бе всичко.

— Доволен ли сте? — попита докторът.

— Да — Билингс отново се отпусна на кушетката.

— Та казвахте — продължи доктор Харпър като са върна на местото си, — че кошмарът, в който живеете, ще свърши, ако успеете де докажете, че сте убили и трите си деца. Какво имате предвид?

— Ще ме осъдят на доживотен затвор — отвърна незабавно Билингс. А всички килии в затвора са под наблюдение, всички — той се усмихна на някаква свои несподелена мисъл.

— Как бяха убити децата ви?

— Не ме насилвайте.

Билингс потръпна и злобно се втренчи в Харпър. Не се безпокойте, не съм като малоумните ви пациенти, които се перчат и се мислят за Наполеоновци или се оплакват, че се пристрастили към хероина, защото им липсвала майчина обич. Зная, че няма да ми повярвате, но не ми пука. Няма никакво значение — стига ми да се изповядам пред някого.

— Започвайте — доктор Харпър извади лулата си.

— Ожених се за Рита през шейсет и пета — бях на двайсет и една години, а тя на осемнайсет. Рита беше бременна с Дани — устните му се разтегнаха в неприятна гримаса, която моментално изчезна. — Наложи се да напусна колежа и да започна работа, но нямах нищо против. Обичах и двамата. Бяхме много щастливи Наскоро след раждането на Дани Рита отново забременя и Шърл се появи на бял свят през декември шейсет и шеста година. Анди се роди през лятото не шейсет и девета, но по това време Дани вече бе починал. Рита твърдеше, че е забременяла с него, без да иска, че противозачатъчните таблетки понякога не действат, но все ми се струваше, че ме излъга. Децата карат мъжа да улегне и да се привърже към семейството. Понякога жените разсъждават така, особено ако съпругът ги превъзхожда умствено. Съгласен ли сте? Доктор Харпър изръмжа одобрително.