Читать «Мъглата» онлайн - страница 76

Тогава Били се хвърли разплакан в ръцете ми. Прегърнах го. С всичка сила.

X. Магията на госпожа Кармъди. Втора нощ в супермаркета. Последна конфронтация.

Беше мой ред да спя и в продължение на четири часа нищо не си спомнях. Аманда ми каза, че много съм говорил на сън, изкрещял съм един-два пъти, но не можех да си спомня да съм сънувал нещо. Когато се събудих, бе станало вече следобед. Част от млякото се беше развалило, но една част още ставаше за пиене. Изпих четвърт.

Аманда дойде на мястото, където бяхме Били, госпожа Търмън и аз. Старецът, който бе предложил да се опита да си вземе пушката от багажника на колата, бе с нея. Сетих се, че се казва Корнъл. Амброуз Корнъл.

— Как си, синко? — попита той.

— Добре. — Но продължавах да съм жаден и главата ме болеше. Най-вече бях изплашен. Прегърнах Били и започнах да гледам ту Аманда, ту него. — Какво има?

Аманда каза:

— Господин Корнъл се тревожи за госпожа Кармъди. Аз също.

— Били, защо не дойдеш да се поразходим? — попита Хати.

— Не искам, — каза Били.

— Иди, Бил — казах му аз и той тръгна неохотно.

— Кажете сега, какъв е проблемът с госпожа Кармъди? — попитах аз.

— Започва да буни хората — каза Корнъл. Той ме загледа със старческа сериозност. — Мисля, че ще трябва да сложим край на това. С каквито средства можем.

Аманда каза:

— Сега при нея има десет-дванадесет души. Прилича на някаква луда църковна служба.

Спомних си разговора с един мой приятел, писател, който живееше в Отисфилд и издържаше жена си и двете си деца като отглеждаше кокошки и издаваше по една книжка годишно — шпионски разкази. Бяхме започнали да говорим за нарастващата популярност на книгите, занимаващи се със свръхестественото. Голт посочи, че през четиридесетте години „Странни истории“ носеха почти нищожна печалба, а през петдесетте не носеха нищо. Когато машините се провалят, бе казал той (докато жена му ламбираше яйца, триейки ги с восък, а петлите ядно кукуригаха навън), когато технологиите се провалят, когато конвенционалните религиозни системи се провалят, хората трябва да имат нещо. Дори зомбита, спотайващи се в нощта могат да са по-весело нещо в сравнение с екзистенциалната комедия/ужас от това, че озоновият слой се разпада под комбинираната атака на милиони флуоровъглеродни флакони с дезодорант.

Ние бяхме в този капан от двадесет и шест часа и не бяхме успели нищо да направим. Експедицията ни навън бе довела до петдесет и седем процента загуби. Не беше за чудене, че госпожа Кармъди се превръща в опора с бързо разрастващо се влияние, може би.

— Наистина ли има вече десетина души? — попитах аз.

— Е, само осем — каза Корнъл. — Но тя не млъква! Като онези десетчасови речи, които Кастро обичаше да произнася. Това е направо разбойническа работа.

Осем души. Не бяха чак толкова много, дори не стигаха да попълнят един състав от съдебни заседатели. Но аз разбрах тревогата, изписана на лицата им. Бяха достатъчно, за да станат най-голямата политическа сила в супермаркета, особено сега, когато Дан и Майк ги нямаше вече. Мисълта, че най-голямата група в нашата затворена система слуша нейната проповед за бездните на ада, ме караше да чувствам проклетата клаустрофобия още по-силно.