Читать «Мъглата» онлайн - страница 75

Чу се издрънчаване, когато Бъди най-после изпусна железния лост.

— Мъртъв е — каза Оли. — Пусни го, Дейвид. Проклетото нещо е прерязало артерията му, мъртъв е. Да се махаме оттук, за бога. — По лицето му пак се стичаше пот и очите му щяха да изскочат. Една от нишките на паяжината се носеше леко зад ръката му и той изви ръка, и я отблъсна назад. На ръката му остана червена следа, като от камшик.

Госпожа Реплър пак изпищя:

— Внимавай! — и ние се обърнахме към нея. Още един бе изпълзял от мъглата и бе обвил Дан Милър в прегръдка, като луд влюбен. Той се опитваше да го удря с юмруци. Докато се наведа да взема лоста на Бъди, паякът започна да увива Дан със своята смъртоносна нишка и неговата съпротива се превърна в зловещ, тревожен, смъртоносен танц.

Госпожа Реплър тръгна към паяка с флакон „Райд“ в протегната си напред ръка. Паякът протегна крака към нея. Тя натисна пулверизатора и облак от препарата попадна в едното от светещите очи на паяка. Пак се чуха ниските скимтящи звуци. Паякът целият бе разтърсен от тръпка и започна да се дърпа назад, косматите му крака започнаха да дращят по паважа. Той влачеше след себе си тялото на Дан с блъскане и търкаляне. Госпожа Реплър хвърли флакона с препарата към него. Той се удари в тялото на паяка и издрънча на асфалта. Паякът се блъсна в една малка спортна кола с такава сила, че тя се разтресе на ресорите си и после изчезна.

Отидох при госпожа Реплър, която едва се държеше на краката си и бе смъртно бледа. Прегърнах я.

— Благодаря ти, млади човече — каза тя. — Малко ми е зле.

— Всичко е наред — казах аз пресипнало.

— Щях да го спася, ако можех.

— Зная.

Оли дойде при нас. Затичахме се към вратите на супермаркета. Нишките падаха навсякъде около нас. Една попадна върху пазарската чанта на госпожа Реплър и потъна в платнената й част. Тя започна сърдито да се бори за своята собственост: дърпаше дръжката с две ръце, но я изгуби. Тя изчезна, блъскайки се в мъглата.

Когато стигнахме входа, един малък паяк, не по-голям от кутре на кокер-шпаниол, излезе от мъглата и се втурна покрай сградата. Не пущаше нишки. Сигурно не бе достатъчно зрял за това.

Докато Оли натискаше вратата със силното си рамо, за да може да влезе госпожа Реплър, аз вдигнах железния лост, запратих го като копие към паяка и го ударих. Той започна диво да се гърчи, краката му задраскаха във въздуха, червените му очи търсеха моите, да ме запомнят…

— Дейвид — Оли продължаваше да държи вратата.

Втурнах се вътре. Той ме последва.

Бледни, изплашени лица се взираха в нас. Бяхме излезли седем. Върнахме се трима. Оли се бе облегнал на тежката стъклена врата, гръдният му кош се надигаше и спущаше. Започна да зарежда пистолета на Аманда. Бялата му риза на заместник-управител, бе залепнала за тялото му, а изпод мишниците му бяха изпълзели сиви потни петна.

— Какво? — попита някой с тих, пресипнал глас.

— Паяци — отговори зловещо госпожа Реплър. — Проклети животни, взеха ми пазарската чанта.