Читать «Мъглата» онлайн - страница 34

Така че пуснах Норм и паднах на колене. Бях наполовина вън и наполовина вътре, точно под повдигнатата врата. Едно от пипалата се промъкна наляво от мен, сякаш вървеше на смукалата си. То се долепи до ръката на Норм, спря се за миг, а след това се нави около нея.

Сега Норм приличаше на човек от някой луд сън на заклинания със змии. Отвсякъде около него се увиваха пипала… те бяха и около мен. Тромаво скочих обратно вътре, паднах на рамото си и се претърколих. Джим, Оли и Майрън продължаваха да са там. Стояха като сцена с восъчни фигури в музея на Мадам Тюсо, с бледи лица, ярко блестящи очи. Джим и Майрън бяха от двете страни на агрегатното отделение.

— Пуснете агрегата! — изкрещях им аз.

Никой не помръдна. Взираха се с унесена, мъртвешка ненаситност към рампата. Опипах пода, хванах първото попаднало ми нещо — кутия прах за пране — и го запратих към Джим. Ударих го в корема, малко над токата. Очите му проблеснаха и си върнаха почти нормалното изражение.

— Иди и пусни проклетия агрегат! — изревах толкова силно, че ме заболя гърлото.

Той не се помръдна, вместо това започна да се оправдава, явно решил, че сега, когато нещо неизвестно от мъглата изяждаше Норм, бе дошло времето да се защитава.

— Много съжалявам — хленчеше той. — Не знаех. Откъде по дяволите бих могъл да зная? Ти каза, че си чул нещо, но аз не знаех какво имаш пред вид, трябваше да обясниш по-ясно. Аз си помислих, де да знам, че може би птица или нещо…

В този момент Оли се раздвижи, бутна го с тежкото си рамо и слепешката тръгна към агрегатното. Джим се препъна в един от кашоните с белина и падна, така както аз бях паднал в тъмното.

— Много съжалявам — повтори той. Червената му коса бе паднала над челото му. Лицето му бе сиренено бяло. Очите му бяха като на ужасено малко момче. След няколко секунди агрегатът се закашля и заработи.

Обърнах се към вратата на рампата. Норм бе почти изчезнал, но въпреки това той се държеше зловещо за ръба на вратата с една ръка. Тялото му гъмжеше от пипала и от него спокойно се стичаше кръв на пода на едри капки. Главата му се блъскаше напред-назад и очите му бяха изскочили от ужас, вперени в мъглата.

Още пипала бяха полазили навътре по пода. Имаше прекалено много до копчето, с което се вдигаше и сваляше вратата, така че бе немислимо да се приближи човек до него. Едно от пипалата обви половинлитрова бутилка кола и я отнесе. Друго обхвана картонена кутия и я стисна. Кутията се разкъса и от нея се затъркаляха рула тоалетна хартия. Пипалата с настървение се вкопчиха в тях.

Едно от големите се плъзна навътре. Върхът му се повдигна от пода и сякаш подуши въздуха. То тръгна към Майрън и той започна да отстъпва на ситни стъпки, като лудо въртеше очи. От устните му се изтръгна тънък писък.

Започнах да се оглеждам за нещо достатъчно дълго, с което да пресегна отвъд пипалата и да натисна копчето „ЗАТВОРЕНО“ на стената. Видях една метла с дълга дръжка, подпряна касите с бира и я грабнах.