Читать «Мъглата» онлайн - страница 33

За миг другите две пипала се плъзгаха безцелно напред-назад по платформата, като издаваха същия тоя стържещ звук, който бях чул по-рано. Тогава едно плясна по левия хълбок на Норм и се плъзна около него. Усетих как докосва ръката ми. Бе топло, пулсиращо и гладко. Сега се мисля, че ако се бе впило в мен със смукалата си, аз също щях да изчезна в мъглата. Но не се впи. Вкопчи се в Норм. А третото пипало обви глезена му.

Сега усещах как Норм се изтръгва от ръцете ми.

— Помогнете ми! — крещеше той. — Оли! Хора! Подайте ми ръка!

Но те не дойдоха. Не зная какво правеха, но не дойдоха.

Погледнах надолу и видях как смукалата около кръста на Норм започват да се впиват в кожата му. Смукалата започнаха да го ядат там, където ризата бе излязла от панталоните му. Кръв, червена като изчезналата му престилка, започна да се стича от раната, която пипалото си бе отворило.

Ударих си главата в долния край на вдигнатата донякъде врата.

Краката на Норм пак бяха навън. Едната му обувка бе паднала. От мъглата се появи още едно пипало, обви върха си около обувката и изчезна с нея. Пръстите на Норм стискаха долния ръб на вратата. Беше се вкопчил в смъртна хватка. Пръстите му бяха посинели. Той вече не пищеше. Вече беше отвъд писъците. Блъскаше главата си напред-назад в едно безкрайно отрицание на всичко, което се случваше, а черната му коса диво се вееше.

Погледнах през рамото му и видях, че се задават още пипала, десетки, цяла гора. Някои бяха малки, но други бяха гигантски, дебели като онова покрито с мъх дърво, което лежеше повалено на алеята ни същата сутрин. Големите имаха ярко розови смукала, с размери на люкове. Едно от тези големите, се удари в бетонната платформа с глухо „туп“ и запълзя към нас като огромен, сляп дъждовен червей. Напрегнах се и дръпнах с всички сили и пипалото, което държеше десния прасец на Норм, леко се отпусна. Но това беше всичко. Преди да го хване здраво, видях че нещото вече го изяждаше.

Едно от пипалата се потри нежно о бузата ми и след това се размаха във въздуха, сякаш се колебаеше. Тогава си помислих за Били. Били лежеше заспал в магазина до дългия бял хладилен шкаф за месо на господин МакВей. Бях дошъл тук, за да намеря нещо, с което да го покрия. Ако едно от тези неща тук ме докопа, нямаше да има кой да се погрижи за него, освен може би Нортън.