Читать «Мъглата» онлайн - страница 31

— Няма проблем — каза другият. Той бутна бейзболната си шапка към тила си. — Ще го направя.

— Не, ти не разбираш — отново започна Оли. — Наистина не мисля, че някой…

— Не се тревожи — каза той снизходително на Оли, без да му обръща никакво внимание.

Норм, момчето, се ядоса.

— Слушай, това беше моя идея — каза той.

Изведнъж, като по чудо, те бяха започнали да спорят кой ще го направи, вместо да спорят дали въобще трябва да се направи. Но, разбира се никой от тях не бе чул отвратителния хлъзгащ звук.

— Спрете! — казах аз високо.

Те се обърнаха към мен.

— Изглежда, че вие не разбирате или пък се опитвате с всичка сила да не разберете. Това не е обикновена мъгла. Откакто тя падна, никой не е дошъл в магазина. Ако отворите вратата на рампата и нещо влезе вътре…

— Какво нещо? — попита Норм с пренебрежение, типично за печен осемнадесет годишен младеж.

— Такова, което вдига шума, който аз чух.

— Господин Дрейтън — каза Джим. — Извинете ме, но аз не съм убеден, че сте чули нещо. Зная, че Вие сте известен художник с големи връзки в Ню Йорк и Холивуд и прочее, но според мен това не Ви прави по-различен от нас. Доколкото аз виждам нещата, Вие сте дошли тук в тъмното и… малко сте се объркали.

— Може и да е така — казах аз. — А може би, ако вие искате да се пошляете отвън, трябва да започнете с това да проверите дали онази жена се е прибрала благополучно при децата си.

Неговото отношение — и отношението на приятеля му на Норм — ме вбесяваше, но едновременно с това и много ме плашеше. Те имаха същия блясък в очите, като мъжете, които ходят да стрелят по плъхове на градското бунище.

— Хей — каза приятелят на Джим. — Ако някой от нас има нужда от съвет, ще те питаме.

Оли каза колебливо:

— Генераторът не е чак толкова важен. Храната в хладилните витрини ще остане студена в продължение на дванадесет часа без никакво…

— Добре, момче, ти печелиш — каза Джим безцеремонно. — Аз ще пусна мотора, ти отвори вратата, така че да не завони всичко. Ние с Майрън ще застанем до тръбата, която излиза навън. Когато я изчистиш, викни.

— Добре — каза Норм и възбудено се втурна към вратата.

— Това е лудост — казах аз. — Оставихте онази жена да си иде сама…

— Не забелязах ти да се изтрепваш, за да я придружиш — каза приятелят на Джим — Майрън. По врата му пълзеше кафеникава червенина.

— … но ще оставите това дете да рискува живота си за един агрегат, който дори няма никакво значение?

— Защо не си затвориш плювалника? — изкрещя Норм.

— Слушай, господин Дрейтън — каза Джим и ми се усмихна студено. — Виж какво ще ти кажа. Ако мислиш да кажеш още нещо, първо си преброй зъбите, защото на мен ми писна да ти слушам тъпотиите.

Оли ме погледна, явно изплашен. Аз вдигнах рамене. Те бяха луди, това беше всичко. Временно бяха изгубили чувството си за реалност. Извън склада те бяха объркани и изплашени. Тук, в него, имаше ясен технически проблем — задръстен агрегат. Този проблем можеше да се разреши. Решаването на проблема щеше да им помогне да се чувстват по-малко объркани и безпомощни. Ето защо те щяха да го решат.