Читать «Мъглата» онлайн - страница 30

— Чухте ли го? — попитах аз. Гласът ми звучеше странно, висок пронизителен. — Някой от вас чу ли?

Те нищо не бяха чули, разбира се. Бяха дошли да видят защо е спрял агрегатът. Докато Оли ми казваше това, дотърча едно от момчетата-общи работници с наръч електрически фенерчета. Той погледна с любопитство първо Оли, после — мен.

— Аз изключих агрегата — казах аз и обясних защо.

— Какво си чул? — попита един от другите мъже. Той работеше в пътното строителство. Казваше се Джим Някойси.

— Не зная. Стържещ звук. Плъзгане. Не искам пак да го чуя.

— Нерви — каза мъжът с Оли.

— Не, не бяха нерви.

— Ти кога го чу, преди да изгаснат лампите или след това?

— Когато изгаснаха. Но… — Но нищо. Видях ги как ме гледаха. Те не искаха да чуят още неприятни новини, други страшни или необичайни истории. Стигаше им толкова. Само Оли ме гледаше така, сякаш че ми вярва.

— Да влезем и да пуснем агрегата — каза момчето и започна да раздава фенерите. Оли пое своя със съмнение. Момчето подаде и на мен един, с леко презрително пламъче в очите. Беше може би на осемнадесет. След миг колебание, го взех. Все още ми трябваше нещо, с което да покрия Били.

Оли отвори вратите и ги подпря, като по този начин в склада проникна малко светлина. Кашоните с белина лежаха разхвърляни пред вратата на шперплатеното отделение на агрегата.

Мъжът, на име Джим, подуши въздуха и каза:

— Наистина мирише гадно. Май си бил прав, като си го изключил.

Светлините на фенерчетата подскачаха и кръжаха над кашони с консерви, тоалетна хартия и кучешки храни. В лъчите се виждаха кълбетата гъст дим, които запушената тръба връщаше обратно в склада. Момчето съсредоточи временно светлината на фенерчето си върху голямата врата на рампата за товарене в дясно.

Двамата мъже и Оли влязоха в отделението на агрегата. Светлините на фенерчетата им неспокойно се мятаха напред-назад и ми напомняха за приключенски разказ — като ученик бях илюстрирал серия такива разкази. Пирати закопават окървавеното си злато в полунощ, или може би лудият доктор и асистентът му крадат труп. По стените подскачаха сенки, изкривени и гротескни в светлината на кръстосващите се лъчи на фенерчетата.

Момчето се приближи към вратата на рампата, като осветяваше пространството пред себе си с фенерчето.

— Не бих отишъл нататък — казах аз.

— Зная, че ти не би отишъл.

— Опитай сега, Оли — каза един от мъжете. — Генераторът се закашля, а после изрева.

— Боже! Я го спри! За бога, каква воня!

Генераторът пак замря.

Момчето се върна откъм рампата тъкмо когато те излизаха.

— Явно нещо е запушило тръбата — каза един от тях.

— Вижте какво ще ви кажа — каза момчето. Очите му светеха на лъча на фенерчето и в тях имаше дяволски пламъчета, каквито толкова често бях рисувал в илюстрациите на приключенските разкази. — Пуснете го само, колкото да мога да вдигна вратата на рампата. Ще мина отзад и ще изчистя каквото има.

— Норм, не мисля, че идеята ти е добра — каза Оли с известно съмнение.

— Вратата с електричество ли се движи? — попита оня, който се казваше Джим.

— Разбира се — каза Оли. — Но аз просто не смятам, че ще е разумно да…