Читать «Мъглата» онлайн - страница 12

— Добре, татко, мога ли дойда с теб, когато отидеш в града?

— Разбира се. И ти, и мама, стига да искате.

— Добре. — Той изтича обратно към къщата с празната бирена кутия.

Пробих си път до голямото дърво. Направих първия прорез, след това срязах дървото до долу и изключих триона, за да се охлади — дървото беше твърде дебело за него, но реших, че ако не бързам много, ще успея. Почудих се дали черният път, който води към Канзаското шосе, ще е чист и точно докато се чудех, един оранжев камион на Гражданска защита профуча край мен, сигурно отиваше към края на нашата улица. Значи всичко беше наред. Пътят беше чист и момчетата от Енергото щяха да са тук още преди обяд и да оправят жиците.

Отрязах голямо парче от дървото, затътрих го встрани от алеята и го претърколих надолу по склона. То се спря в гъсталака, който се бе отдръпнал от времето, когато баща ми и неговите братя — всички до един художници, винаги сме били надарено семейство, — го бяха разчистили.

Избърсах потта от челото си с ръкав и много ми се прииска още една бира, една само ти раздразва апетита. Взех триона и си помислих за това, че УОКСО не се лови по радиото. Точно от тази посока се бе появила странната мъгла. Точно в тази посока се намираше Шеймуър (произнасян от местните жители Шамор). В Шеймуър бе центърът на проекта Стрела.

Това бе теорията на Бил Гиости за така наречената Черна пролет: проектът Стрела. В западната част на Шеймуър, недалеч от мястото, където градът граничи с Стоунхъм, се намира малък правителствен резерват, ограден с тел. Има часови, телевизионни камери и Бог знае какво още. Или поне така съм чувал, никога не съм го виждал, въпреки че старият Шеймуърски път върви успоредно на източната страна на правителствените земи в продължение на около миля.

Никой не знаеше откъде е дошло наименованието на проекта Стрела и никой не можеше да е стопроцентово сигурен, че това е наименованието на проекта — ако въобще имаше проект. Бил Гиости казваше, че има, но когато го попиташ как и откъде се е сдобил с тази информация, той започваше да шикалкави. Негова племенница, казваше той, била работела за Континенталната Телефонна Компания и била чула разни работи. От там били тръгнали нещата.

— Атомни работи — бе казал Бил този ден през прозореца на Скаута и бе издишал една здравословна доза цигарен дим в лицето ми. — С това се занимават там горе. Изстрелват атоми във въздуха и други такива работи.

— Господин Гиости, въздухът е пълен с атоми — бе казал Били. — Така казва госпожа Ниъри. Госпожа Ниъри казва, че всичко е пълно с атоми.

Бил Гиости хвърли на Били дълг кръвясал поглед, който най-накрая го накара да се свие.

— Това са особени атоми, синко.

— О, да — измърмори Били, предавайки се.

Дик Мюлер, застрахователният ни агент, каза, че проектът Стрела бил само една агростанция, нищо повече. „По-едри домати, които раждат по-продължителен период“, бе казал мъдро Дик и бе продължил да ми доказва колко много ще помогна на семейството си, ако умра млад. Жанин Лолис, пощальонката, казваше, че правели геоложки проучвания, свързани с нефт. Тя била съвсем сигурна защото братът на мъжа й работел за някакъв човек, който…