Читать «Камионите» онлайн - страница 8

— Да стоим тук. Нима искаш да им станем роби? Те целят точно това. Нима искаш да прекараш остатъка от живота си в сменяне на бензинови филтри всеки път, когато някое от тези… същества надуе клаксона си? Тази работа не е за мене — Той хвърли мрачен поглед през витрината. — Остави ги да пукнат от глад.

Беше ред на малкия и приятелката му.

— Мисля, че е прав. Това е единственият начин да ги спрем. Явно не са останали хора, които да ни се притекат на помощ, иначе отдавна щяха да го направят. Един бог знае как е по другите градове.

Момичето навярно си представи смазания Снодграс, затова побърза да кимне и се притисна към приятеля си.

— В такъв случай оставаме — заявих аз. Отидох до автомата за цигари и взех един пакет, без да гледам марката, Преди години се бях отказал от пушенето, но точно сега беше моментът да започна отново. Острият дим раздразни дробовете ми. Изминаха двайсет минути, които ми се сториха безкрайни. Камионите пред ресторанта бяха застинали в очакване, а останалите вече се скупчваха около бензиновите колонки.

— Мисля, че блъфираха — рече шофьорът. — Просто…

Равномерното бръмчене на камионите внезапно прерасна в пронизителен вой: звук на двигател, който ту увеличаваше, ту намаляваше оборотите, си. Булдозерът! Стоманените гъсенични вериги дрънчаха, машината приличаше на огромна оса, която отразяваше слънчевите лъчи. Направи завой и застана с лице към нас. От късия му ауспух изригна облак черен дим.

— Ще ни нападне — смаяно прошепна шофьорът. На лицето му се изписа безкрайно изумление. — Наистина ще ни нападне.

Извиках му:

— Бягай назад! Скрий се зад бара!

Булдозерът продължаваше да форсира двигателя си. Лостовете за скоростите се движеха сами. Над ауспуха трептеше нажежен въздух. Внезапно машината повдигна тежкия, покрит със засъхнала кал стоманен скрепер и с яростен вой се устреми право към нас.

— Бягайте зад бара!

Блъснах шофьора с всичка сила и това накара останалите да се отърсят от вцепенението си.

Тясна, пътечка от бетон отделяше паркинга от тревната площ. Булдозерът я прегази, вдигна скрепера и нанесе фронтален удар във фасадата на ресторанта. Витрината се пръсна с тежък задавен звук, обсипаха ни късчета стъкло. Дървената рамка се превърна в тресчици. Един от окачените на тавана глобуси се разби и ни засипа с дъжд от стъкълца. Порцелановите съдове излетяха от полиците. Момичето пищеше, но отмереният оглушителен рев на булдозера почти заглушаваше гласа му.

Машината се оттегли на заден ход, веригите издрънчаха през разораната морава. После отново се втурна напред, удари и разхвърли оцелелите сепарета. Стъклената витрина с изложените сладки падна от бара, на пода се разпиляха триъгълни парчета торта. Чернокожият се беше свил зад бара, очите му бяха затворени. Джери прегръщаше момичето. Шофьорът се бе изцъклил от страх, устните му ломотеха несвързано:

— Трябва да ги спрем. Кажете им, че ще се подчиним, ще направим всичко…

— Май сме закъснели.

Булдозерът включи на задна скорост и се приготви за нова атака. Новите вдлъбнатини на скрепера отразяваха слънчевите лъчи, сякаш предаваха светлинни сигнали. Машината ни нападна с оглушителен рев и този път повали главната подпора вляво от мястото, където доскоро се намираше витрината. Част от покрива се срути с оглушителен грохот. Понесоха се облаци прах и мазилка.