Читать «Камионите» онлайн - страница 6

— Дано да ни помогне — процеди шофьорът.

Работата ни отне около час, като накрая се включиха всички, дори и момичето. Барикадата беше доста солидна, но на всички беше ясно, че няма да ни спаси, ако някой камион се вреже в нея с пълна скорост.

Три от оцелелите сепарета все още стояха до голямата панорамна витрина и аз се настаних в едно от тях. Часовникът над бара беше спрял на 8 и 32, но предполагах, че е около десет часа. Отвън камионите патрулираха с ръмжене. Някои се отправяха забързано в неизвестна посока, пристигаха други. Появиха се три пикапа, които обикаляха наперено сред по-големите си събратя.

Главата ми започна да клюма, вместо овце започнах да броя камиони. Колко са в един щат и колко — в цяла Америка? Камиони с ремаркета, пикапи, открити товарни платформи, междуградски и тежкотонажни, стотици хиляди военни машини и автобуси. Представях си кошмарна гледка: автобус от градския транспорт, стъпил с двете колела на тротоара, с яростен рев помита като кегли ужасените пешеходци.

Отърсих се от кошмара и потънах в лек, неспокоен сън.

Сигурно беше призори, когато дочух писъците на Снодграс. Тънкият лунен сърп проблясваше с хладна светлина през гонените от вятъра облаци. Долових някакъв нов звук — монотонното дрънчене пригласяше на гърления рев на работещите на празен ход мотори. Потърсих източника му и съзрях машина за балиране на сено, която обикаляше около клюмналия пътен знак. Лунните лъчи се отразяваха от заострените, въртящи се спици на пакетиращото устройство.

Пак този вопъл — несъмнено идваше от канавката.

— Помооощ…

Момичето се сепна:

— Какво беше това?

— Нищо — отвърнах аз.

— Помооощ…

— Господи — прошепна тя, — та той е още жив! Жив е!

Не беше нужно да го видя. Представях си ясно как Снодграс лежи измъкнат наполовина от канавката, със счупени крака и гръбнак, грижливо изгладеният му костюм е покрит със засъхнала кал, бледото му измъчено лице е обърнато към равнодушната луна…

— Така ли? Не чувам нищо.

Момичето втренчи в мен обвиняващ поглед.

— Как можеш да си толкова жестокосърдечен?

Посочих с пръст към приятеля й:

— Ако го събудиш, той може да чуе нещо и да излезе навън. Може би точно това искаш?

Лицето й потръпна конвулсивно, сякаш прободено от невидими игли. Прошепна:

— Навън няма никой, абсолютно никой.

Върна се при приятеля си и притисна глава до гърдите му. Той я прегърна в полусън.

Другите не се събуждаха. Стенанията, воплите и писъците на Снодграс дълго огласяха нощта, после всичко утихна.

Съмна се.

Пристигнал беше още един камион с огромна платформа за превозване на леки коли. Към него се присъедини и булдозер. Това никак не ми хареса.

Шофьорът се приближи, подръпна ме за ръкава и прошепна възбудено:

— Ела да видиш.

Другите още спяха.

Заведе ме в склада в дъното на салона. Зоната се охраняваше от десетина камиона. Отначало не забелязах нищо ново.

— Погледни там — посочи той.

Веднага разбрах какво иска да каже. Един от пикапите беше спрял. Стоеше тромав и неподвижен и вече не изглеждаше толкова страшен.

— Сигурно е свършил бензина?