Читать «Камионите» онлайн - страница 9

Булдозерът се отдръпна. Наредените зад него камиони бяха застанали в напрегнато очакване.

Разтърсих бармана и извиках:

— Къде са варелите с нафта?

Котлоните в ресторанта бяха газови, но преди бях забелязал отдушниците на пещ с въздушно загряване.

— Провери в дъното на склада.

Сграбчих младежа.

— Тръгвай с мен.

Изтичахме в склада. Булдозерът връхлетя отново и сградата потрепера. Още няколко такива удара, и щеше да се разположи пред бара на чашка кафе.

Двата двесталитрови варела с кранчета бяха свързани с пещта. Наредих на Джери да донесе кашона с празни бутилки, който бях видял до задния вход. Междувременно смъкнах ризата си и я накъсах на ивици. Булдозерът продължаваше атаката си и всеки удар се придружаваше от ново срутване.

Отвъртях кранчетата и напълних четири бутилки, Джери натъпка парцалите в тях.

Попитах го дали е играл футбол.

— В гимназията играехме.

— Прекрасно. Представи се, че нападаш от пета позиция.

Върнахме се обратно в ресторанта. Във фасадата зееше огромна дупка, натрошените стъкла блещукаха като диаманти. Тежка греда препречваше диагонално отвора и булдозерът се готвеше да я отметне. Хрумна ми, че този път не ще се спре, докато не превърне високите столчета в трески и не унищожи самия бар.

Коленичихме и се приготвихме да хвърлим бутилките. Извиках на шофьора:

— Запали фитилите!

Той извади кибрита си, но го изпусна, ръцете му трепереха. Барманът вдигна кутийката, запали клечка и я поднесе към напоените парцали, които моментално пламнаха.

Изтичахме навън, Джери малко ме изпревари. Разбитите стъкла хрущяха под краката ни. Задави ни миризмата на загрято дизелово гориво. Всичко наоколо беше неестествено ярко и шумно.

Булдозерът връхлетя върху сградата.

Джери се промъкна под гредата. За миг тялото му се открои пред зиналата разгневена стоманена паст. Спуснах се вдясно. Малкият хвърли първата бутилка, но не улучи. Втората попадна в скрепера, но горящата течност се плисна върху булдозера, без да му навреди.

Джери се опита да избяга, но след секунда машината връхлетя върху него като някакъв разгневен четиритонен Вишну. Малкият размаха ръце и изчезна, премазан от стоманеното чудовище.

Финтирах и запратих едната бутилка в кабината, а другата — право в двигателя. Те се взривиха едновременно, избухна висок пламък.

За миг ревът на мотора прерасна в почти човешки вой на ярост и болка. Булдозерът се завъртя стремглаво в полукръг, отнесе левия ъгъл на ресторанта, а сетне се отправи с клатушкане в канавката.

Стоманените гъсенични вериги бяха опръскани със съсирена кръв, а на мястото на момчето се мъдреше нещо, наподобяващо, смачкан пешкир.

Пламъци изригнаха изпод капака и от кабината на булдозера, който избухна като гейзер, още преди да стигне канала.

Залитнах и изтичах назад, като едва не се препънах в отломките. Усетих странна миризма, примесена с тази на горящ петрол. Бях се подпалил.