Читать «Библиотечна полиция» онлайн - страница 6

— Кои книги?

— Знаеш кои — книгите, в които пише как да оживиш речта си. Те са като… — Наоми се запъна. — Е, нали знаеш онзи пикантен сос, който поднасят в китайския ресторант?

— Да…

— Те са нещо такова. В тях има шеги. Освен това има една книга — „Любими стихове на американския народ“. Може би в нея ще намериш нещо за финал. Нещо по-вълнуващо.

— В тази книга има ли стихове за значението на малките фирми в живота на Америка? — попита недоверчиво Сам.

— Когато цитираш стихове, хората се чувстват развълнувани — каза Наоми. — Никой не го интересува за какво се говори, а как се говори.

— И наистина има книги с шеги специално за речи? — На Сам му беше почти невъзможно да повярва на това, въпреки че ако беше чул, че в библиотеката има книги за такива екзотични неща като поправка на малки двигатели и фризиране на перуки, това не би го изненадало ни най-малко.

— Да.

— Откъде знаеш?

— Когато Фил Брейкман се беше кандидатирал за щатски сенатор, аз му пишех на машина всичките речи — каза Наоми. — Той имаше една от тези книги. Само не мога да си спомня как й беше заглавието. Наум ми идва само „Шеги за Джон“, но това, разбира се, не е точно.

— Не е — съгласи се Сам и си помисли, че няколко избрани неща от „Шеги за Джон“ вероятно щяха да му донесат огромен успех. Но започна да разбира какво има предвид Наоми и идеята му хареса, въпреки че не му се искаше да посети градската библиотека, след като толкова години успешно беше минавал без нея. Малко пипер в старата реч. Залей я с малко сос, направи от парчето месо малък шедьовър. А ако не знаеш как да намериш това, което търсиш, трябва просто да попиташ някоя библиотекарка. Нали едно от нещата, с които се занимават, е да отговарят на въпроси?

— Все пак, можеш и да я оставиш така — каза Наоми. — Искам да кажа, те наистина ще са пияни. — Тя погледна Сам мило, но строго, а после си погледна часовника. — Останал ти е повече от час — няма ли да ми продиктуваш няколко писма?

— Не, не сега. Защо вместо това не ми напишеш речта на машина? — Вече беше решил да прекара обедната си почивка в библиотеката.

Глава 2

Библиотеката (I)

1.

За годините, прекарани в Джънкшън сити, Сам беше минавал покрай библиотеката стотици пъти, но сега за пръв път наистина я погледна и откри нещо доста изненадващо — че веднага намрази това място.

Обществената библиотека на Джънкшън сити се намираше на ъгъла между улица „Стейт“ и авеню „Милът“ — правоъгълна гранитна кутия с толкова тесни прозорци, че му приличаха на бойници. Каменната стряха стърчеше и от четирите страни на сградата и ако се приближиш към нея отпред, съчетанието между тесните прозорци и сянката от покрива я правеха да прилича на намръщено лице на каменен робот. Типичен архитектурен стил за Айова — толкова типичен, че Сам Пийбълс, който от двайсет години продаваше недвижими имоти, му беше измислил име — „Грозен Среднозападен“. През пролетта, през лятото и през есента строгият вид на сградата се омекотяваше от кленовете, които я ограждаха като горичка, но сега — в края на суровата зима на Айова, кленовете още бяха голи и библиотеката приличаше на прекалено голяма гробница.