Читать «Библиотечна полиция» онлайн - страница 5

4.

„… и затова сега чувствам, както и в онова ясно септемврийско утро на 1984, че малките фирми са не само живителната сила на Америка, но са и искрящият живителен сок на целия западен свят.“

Сам спря, загаси цигарата си в пепелника на бюрото и в очакване погледна към Наоми Хигинс.

— Е? Какво ще кажеш?

Наоми беше млада красива жена от Провърбия — градче на четири мили западно от Джънкшън сити. Живееше в една разнебитена къща на брега на река Провърбия с разнебитената си майка. Повечето от ротарианците познаваха Наоми и от време на време се канеха да се обзаложат кой ще се срути пръв — къщата или майката. Сам не знаеше дали някои от тези басове наистина са се сключили, но ако беше така, никой от тях още не беше разрешен.

Наоми беше завършила бизнес-колежа в Айова сити и можеше да стенографира, а после да съставя цели и четливи изречения от записаното. Тъй като беше единствената местна жителка, която притежаваше такива умения, тя беше много търсена сред неголямата общност на бизнесмените от Джънкшън сити. Работеше всяка сутрин, пет дни в седмицата, за четирима мъже и една жена — двама адвокати, един банкер и двама търговци на недвижими имоти. Следобед се връщаше в разнебитената си къща и когато не беше заета с грижи за разнебитената си майка, преписваше на машина това, което й бяха продиктували.

Сам Пийбълс използваше услугите на Наоми всеки петък сутринта от десет до дванайсет, но тази сутрин остави настрана кореспонденцията си — макар че на част от нея беше крайно време да отговори — и помоли Наоми, ако може, да го изслуша.

— Разбира се, мога — отговори Наоми. Изглеждаше малко разтревожена, като че ли си беше помислила, че Сам — с когото някога беше излизала — може би планира да й предложи брак. Когато той й обясни, че Крейг Джонс го е избрал да замени контузения акробат и иска тя да изслуша речта му, тя се успокои и я изслуша докрай — всичките й двайсет и шест минути — с учтиво внимание.

— Не се бой да бъдеш откровена — добави той още преди Наоми да отвори уста.

— Добра е — каза тя. — Много интересна.

— Не, не така — не си длъжна да споделяш мислите ми. Кажи всичко, което мислиш.

— Наистина. Добра е. Освен това, когато започнеш да говориш, всички ще са…

— Да, всички ще са се натряскали, знам. — Тази перспектива отначало го беше успокоявала, но сега Сам вече беше малко разочарован от нея. Докато се слушаше, той наистина помисли, че речта е доста добра.

— Само едно нещо — каза замислено Наоми.

— Така ли?

— Малко е… разбираш ли… суха.

— О — каза Сам. Въздъхна и разтърка очи. Беше стоял буден почти до един часа миналата нощ — първо беше писал, а после беше променял.

— Но това е лесно за оправяне — увери го тя. — Просто иди в библиотеката и вземи няколко от онези книги.

Изведнъж Сам почувства остра болка в корема и потърси пакетчето ментолки. Да се рови в литературата за някаква глупава реч в „Ротари клуб“? При това в библиотеката! Малко прекалено, нали? Никога досега не беше ходил в библиотеката на Джънкшън сити и не виждаше причина защо трябва да ходи сега. Все пак Наоми го беше изслушала внимателно, Наоми се опитваше да му помогне и щеше да бъде неучтиво, ако дори не я изслуша.