Читать «Библиотечна полиция» онлайн - страница 4

— Франк Стивънс…

— … замести човека от транспортния профсъюз миналата година, когато Голямото жури го подведе под отговорност за измама и той не можа да участва. Сам — сега е твой ред да се жертваш. Не можеш да ме разочароваш, човече. Дължиш ми го.

— Аз се занимавам със застраховки! — извика Сам. — А когато не пиша застраховки, продавам ферми! Главно на банки! За повечето хора това е скучно! А за тези, за които не е скучно, е отвратително!

— Това няма никакво значение. — Крейг подготвяше последния удар, като тъпчеше хилавите възражения на Сам с груби подковани ботуши. — В края на вечерята всички ще бъдат пияни и ти добре го знаеш. В събота сутринта няма да си спомнят и дума от това, което си казал, но междувременно ми трябва човек, който да се изправи и да говори половин час, и аз съм избрал теб!

Сам продължи да възразява още малко, но Крейг беше категоричен и безмилостен. „Необходимо е. Трябва. Дължиш ми го.“

— Добре — най-сетне каза той. — Добре, добре! Стига вече!

— Браво! — възкликна Крейг. Гласът му изведнъж се изпълни със слънчева светлина и блесна с цветовете на дъгата. — И запомни, не трябва да бъде по-дълго от трийсет минути плюс може би още десет за въпроси. Ако въобще някой има въпроси. И наистина можеш да си размахаш оная работа, ако ти се иска. Не вярвам някой да види, но…

— Крейг — каза Сам, — стига вече, де.

— О! Съжалявам! Млъквам! — изкудкудяка Крейг, може би замаян от облекчение.

— Слушай, защо не прекратим тази дискусия? — Сам потърси ментолките, които държеше в чекмеджето си. Внезапно усети, че за следващите двайсет и осем часа може да му потрябват още доста ментолки. — Ако не се лъжа, имам да пиша реч.

— Дадено! — каза Крейг. — Само запомни — вечерята в шест, речта в седем и трийсет. Както казват на Хавайските острови, вместо чао — алоха!

— Алоха, Крейг — каза Сам и затвори. Загледа се втренчено в телефона. Почувства как от гърдите към гърлото му се издига горещ газ. Отвори уста и се оригна кисело — а допреди пет минути стомахът му беше в отлично състояние.

Изяде първата от наистина многото, както щеше да се окаже, ментолки.

3.

Вместо да отиде на боулинг тази вечер, както смяташе, Сам Пийбълс се затвори в кабинета си вкъщи с бележник с жълти листа, три подострени молива и пакет цигари „Кент“. Откачи контакта на телефона, запали цигара и се загледа в жълтия бележник. След пет минути гледане написа на най-горния ред на най-горния лист следното:

ФИРМИТЕ В МАЛКИТЕ ГРАДОВЕ — ЖИВИТЕЛНИЯТ СОК НА АМЕРИКА

Каза го на глас и му хареса как звучи. Е… може би не му хареса съвсем, но беше поносимо. Каза го по-високо и го хареса още повече. Малко повече. Всъщност, не беше дотам хубаво — вероятно си беше за боклука, но беше сто пъти по-добро от „Комунизмът — заплаха или опасност“. А и Крейг беше прав — и без това в събота сутринта повечето от тях ще бъдат толкова махмурлии, че едва ли ще помнят какво са слушали в петък вечерта.

Изпълнен със смелост, Сам започна да пише.

„Когато през 1984 година се преместих в Джънкшън сити от доста оживения голям град Еймс…“