Читать «Черните конници. Събрани стихотворения» онлайн - страница 9
Стивън Крейн
лежим, и лежим, и лежим?
74. КОГАТО ХОРАТА ДОСТИГНАТ ВЪРХА НА ХЪЛМА…
Когато хората достигнат върха на хълма,
Бог ще се надвеси над тях,
ще върже езиците, ще развърже ръцете.
Бледи сенките на загинали приятели ще се появят.
Луната няма да успее да се състари,
преди да се въздигнат батальони
— Сини батальони —
Луната няма да успее да се състари,
преди децата променени,
да паднат пред новите батальони
— Сините батальони —
Пороци и добродетели ще тъпчат земята.
Праведници и крадци ще гинат заедно.
Меч ще се спуска по повелята на слепци,
направлявани от Бога, послушни на
всяка негова дума,
клатейки се като кандило,
в главата на новите батальони
— Сини батальони —
Марш на оръжията на диви инстинкти,
хора, родени зли, хора, родени добри,
хора от новите батальони
— Сините батальони —
Дрънченето на мечове е Неговата мъдрост.
Ранените се гърчат като Твоят разпнат Син.
Бягат на лудите коне е едната страна на медала.
— другата — е ръката на майката върху челото на сина.
Стремително атакуващите в сумрака,
мъжете от новите батальони
— Сини батальони —
Бог ги вижда всички. Бог ги води отдалече.
Води ги отдалече, води ги отдалече
тези нови батальони
— Сините батальони —
75. БУЧАЩИ, ТЪТНЕЩИ…
Бучащи, тътнещи,
гърмящи, въртящи се Колела!
Замаяни Колела!
Колела!
СТИХОТВОРЕНИЯ ИЗ СБОРНИКА „ВОЙНАТА Е ДОБРА“ (1899)
76. НЕ ПЛАЧИ, ДЕВОЙКО, ВОЙНАТА Е ДОБРА…
Не плачи, девойко, войната е добра.
Ако твоят любовник
неистово протегне ръце към небето,
а неговият кон изплашен продължи своят бяг в самота —
не плачи.
Войната е добра!
Гръмки, трещящи полкови барабани!
Нищожни души, жадуващи за боя!
Тези хора са родени за обучение и смърт!
Необясним ореол на слава ги окръжава.
Великият Бог на Войната и неговото Кралство —
полетата, където лежат хиляди трупове.
Не плачи, девойко, войната е добра.
Ако твоя баща падне на жълтия пясък в окопа,
раздере мундира на гърдите си, преглътне и умре —
не плачи.
Войната е добра!
Яркото пламтящо полково знаме,
орел със златисто-червен гребен!
Тези хора са родени за обучение и смърт!
Втълпете им: убийството е добродетел!
Кажете им за сладострастието на кръвопролитията,
за полетата, където лежат хиляди трупове.
Майко, чието сърце, е увиснало като смирено копче,
надвесено над ярко блестящата плащаница на твоя син —
не плачи.
Войната е добра!
77. КАКВО КАЗА ОКЕАНЪТ НА МАЛКАТА РАКОВИНА?
— Какво каза океанът на малката раковина?
Какво каза океана?
Дълго той не отговарял на нашият брат,
пазил съобщението за корабите,
неудобните кораби, глупавите кораби.
— Океанът ви молеше за тъгата ви, о, борове,
тихо пееше под лунна светлина.
В неговите разкази се разказваха
легенди за земята на обречените,
страни, където безспирно
пада дъжд от женски сълзи.
И хора в сиви одежди —
хора в сиви одежди —
викат от неизвестна болка.
— Какво каза океанът на малката раковина?
Какво каза океана?
Дълго той не отговарял на нашият брат,
пазил съобщението за корабите,
неудобните кораби, глупавите кораби.
— Океанът ви молеше да учите, о, борове,
тихо пееше под лунна светлина.
Учеше златната заповед на търпението,
плачеше за топлотата на добри ръце,
