Читать «Черните конници. Събрани стихотворения» онлайн - страница 17

Разгадай моята загадка.

118. АХ, ИЗМЪЧЕНА КЕСИЬО, ЗАЩО РАЗТВОРИ ПАСТ…

Ах, измъчена кесиьо, защо разтвори паст

като лакомо момче?

Нямам как да те нахраня!

Твоите поражения са винаги пухтящи,

ти не познаваш чувството на гордост

Защо ме зяпаш така,

с какво те обидих?

И ми се усмихваш криво с празния си стомах!

Ти знаеш, че бих продала и своите стъпки към гроба

Ако тази сделка можеше да бъде честна.

Не назовавай имената на таящите се в теб пороци —

Нито дъха, нито живата душа няма да дадем —

ние с теб сме прекалено слаби, за да вършим зло.

Какво? Слушай, лъжецо, когато беше пълен със злато,

нима се бунтувах?

Нима не ти давах възможност да се наситиш?

Не, кафяви дяволе, сега ти си пълен с лъжа,

подобно на богатството —

те не могат да съществуват едни без друг.

119. НЯКОЙ СЕ СПУСНАЛ ОТ НЕБЕСАТА…

Някой се спуснал от небесата

— разказват хората —

и вързал с лента

мъжът и жената.

Мъжът мислел,

че лентата е златна.

А друг — че е желязна.

Жената също мислела, че е желязна.

Но вторият мъж,

махнал с ръка и си замина.

И, за бога,

той не е бил доста умен.

120. БОГ СЕ ЯВИЛ НА ЧОВЕКА

Бог се явил на човека

и му казал:

„— Имам ябълка,

великолепна ябълка,

кална се във предците си,

живели дълго преди нашето време!

Тази ябълка е родена

от съкровените мисли

на небесните предци.“

„Аз ще я увеся тук.

И ще посадя дървото до теб,

така че да можеш да я достигнеш.

Но ти трябва да запушиш ноздри,

и да не пускаш ръка,

и да не поглеждаш,

и да седиш тук шестдесет години,

оставяйки ябълката недокосната.“

Човекът отвърнал така:

„O, най-забавен от Боговете,

що за безумие е туй?

Съзирам, ти си измисли моите желания,

както си измислил и ябълката.“

„Какво ще се случи?

Мога ли да се разпореждам с живота си

принадлежащ на теб?

Моите желания?

Помисли, глупав бог —

ако разпилея по вятъра

шестдесет от своите години,

аз ще стана по-велик от Бог,

по-велик от теб самият.

И тогава, самодоволен властелин,

ти ще видиш златни ангели,

пеещи неземни химни,

кръжащи над трона,

оказал се под моите крака.“

121. СИВО СЪЩЕСТВО ОБИТАВАЩО ВЪРХОВЕТЕ НА ДЪРВЕТАТА

Сиво същество обитаващо върховете на дърветата.

Никой не знае, колко ужасен е неговия поглед,

освен онези, които са срещали Смъртта

        сред пустинята.

Но някой случайно видял

как се раздвижват клонките под неговите криле.

Чул риданието на бурният му смях,

и се оказал в мистични места —

места, в които само сивото същество било.

122. АКО ТЪРСИШ ПРИЯТЕЛ СРЕД ХОРАТА

Ако търсиш приятел сред хората,

помни: те крещят за своите стоки.

Ако искаш да бъдеш щастлив сред хората,

помни: те крещят за своите стоки.

Ако искаш да живееш за благото на хората,

помни: те крещят за своите стоки.

Ако искаш да изсипеш проклятия над хората,

помни: те крещят за своите стоки.

Крещят за своите стоки.

Крещят за своите стоки.

Ако искаш да привлечеш вниманието на хората,

помни: помогни или попречи

на вика им за техните стоки.

123. МОМЧЕ И ДЕВОЙКА НА ЗАВОЯ НА РЕКАТА

Момче и девойка на завоя на реката.

И сиянието на копринените води.

В лунната светлина падаща по клоните на бучиниша.

О, нощна тъма, нощно великолепие.

Момче и девойка на перилата на моста.