Читать «Черните конници. Събрани стихотворения» онлайн - страница 15

не бъди с тях прекалено общителна,

защото такава учтивост

ранява моето беззащитно сърце.

Мъглите на желанието

се надигат от твоите устните, любима.

Не бъди прекалено общителна.

Цветята, които веднъж ти подарих,

бяха познати на раждащите се чувства,

малки частици от моето преклонение.

Но погледни на тези бледи венчелистчета

и прочети запечатаната върху тях

повест за моите надежди.

105. О, ГОСПОДИ МОЙ, САМО ЕДНО…

О, Господи мой, само едно

движение на Твоят пръст,

когато вдигна ръката си,

забавлявайки се и разчеса своите коси,

с обикновен глупав, позлатен гребен.

О, Господи мой,

какво страдание донесе то на мен —

само едно движение на Твоят пръст!

106. ВЕДНЪЖ АЗ ВИДЯХ, КАК ТИ ЛЕНИВО СЕ ЛЮЛЕЕШЕ…

Веднъж аз видях, как ти лениво се люлееше

— лениво се люлееше —

и бърбореше по момински с други момичета,

звънкогласна, щастлива,

въплъщавайки безстрастието и небрежността,

не непомрачената женственост.

Животът за теб беше като нежна мелодия.

Аз мислех за преживените от мен

неистови бури на любовта,

изтерзан, нещастен, засрамен

в своята неутолима печал.

Аз мислех за гръмотевиците,

живеещи в моята глава.

И поисках да стана свиреп великан,

и да отмъкна любимата си в своя замък,

и да проявя към нея цялата жестокост,

на която съм способен,

и да я заставя да страда така,

както страдам аз.

107. КАЖИ МИ ЗАЩО, ЗАД ТВОЯТ ГРЪБ…

Кажи ми защо, зад твоят гръб,

винаги виждам сянката

на предишният ти любовник?

Нима той е реалност

или това и трижди проклет спомен

за вашето минало блаженство?

Чума за него, ако той е мъртъв!

Чума за него, ако той е жив!

Този свински череп,

пъхащ нахално сянката си

между мен и моето спокойствие.

108. И ВСЕ ПАК ТИ БЕШЕ ПОНЯКОГА ЩАСТЛИВА С МЕН…

И все пак ти беше понякога щастлива с мен.

Аз не съм толкова глупав,

че да си блъскам главата в стената.

Аз чувах твоите бързи дихания.

Виждах, как ти простираше към мене търсещи ръце…

В онези времена

— Боже, спаси ни —

от мен искаха да направят знатен господин,

наперен, гледащ от високо на хората,

изискано изразяващ своите мисли.

Уви, моя изгубена любима,

аз съм неспособен да бъда знатен господин!

Аз казвах:

— Любима!

Ти ми отвръщаше:

— Любими!

И ние продължавахме прекрасната игра,

без да обръщаме внимание на капещата кръв

от моето сърце.

109. АЗ ЧУХ КАК СЕ СМЕЕШ…

Аз чух как се смееш,

и в твоето веселие

определих мярата на свойта болка.

Аз знаех, че съм останал сам,

сам със любовта,

бедна, трепереща любов

и той, малкият дух,

дойде, за да бъде с мен

в часовете на нощното бдение,

в мрака на нощта.

Ние приличахме на две сенки,

от умиращ лагерен огън.

110. ТРУДНО МИ Е ДА СИ ПРЕДСТАВЯ…

Трудно ми е да си представя, че понякога в здрача,

когато красивите огньове, позлатяващи твоите вечери,

още не са се разгорели с пълна сила.

Трудно ми е да си представя, че понякога в здрача,

ти си спомняш времето

когато ме обичаше,

и нашата любов беше всичко за теб.

Не са ли тези спомени ненужна смет сега?

Стара рокля,

отдавна излязла от мода?

Моя скръб, ох, загубена, единствена,

за мен сега тази любов е

дивна мечта,

светла, светла, светла, като множество слънца!

111. ЛЮБОВТА МЕ СРЕЩНА ПО ПЛАДНЕ…

Любовта ме срещна по пладне,