Читать «Черните конници. Събрани стихотворения» онлайн - страница 18

Две сенки носещи се над водата.

И вятъра, пеещ в тревата на брега.

О, нощна тъма, нощно великолепие.

Момче и девойка на перилата на моста,

в малка лодка.

И веслото, оставящо сребърна следа…

124. ВОЙНИК, МЛАДИ ГОДИНИ, МЛАДА ДУША

Войник, млади години, млада душа,

усещаща пълнотата на живота,

неизвестна на старците.

Пожертвал своите чувства и надежди

заради дълга.

И по собствена воля

попаднал в бурята на войната.

Там горчивите червени ветрища на битката

обрулиха завета на неговата младост,

разбиха неговите надежди.

Изсушиха чистия прохладен

източник на неговите сили.

И ето накрая настъпи времето,

когато живота в него едва трептеше,

като в белобрад старец.

И за всичко това —

Страната му подари цвете,

да, цвете, но съвсем мъничко.

Да, но това не е съвсем малко —

та цветето е раснало в самото сърце на Страната,

нежен, влажен цвят,

полят със сълзите на този, който обичаше своя син.

Дори тогава, когато черната ярост на битката

превръщаше лицето му в лик на злобен хулиган.

За това цвете тя се грижи

и в края на краищата го постави на гърдите му.

Та цветето — нима е малко?

Не, та това е цветето на войнския дълг,

вдъхващ черните облаци дим,

пуснал корени в кървавата почва,

и израстващ прекрасен.

Неговото раждане е като изгрева на слънцето

над мястото на тъмнината.

125. РЕДИЦИ ОТ МОГЪЩИ КОЛОНИ

Редици от могъщи колони

способни да издържат тежестта

на изчезналия покрив.

Бронзовата светлина прониква между тях,

и осветява пода, предназначен

за тържествени шествия.

Днес тук не се чуват звуците на пеенето.

Само огромна страшна птица в небесата

следи за избитите и изранени псета,

пълзящи сред прохладните сенки на колоните

— за да умрат.

126. O, СТАРО ПРЕВЪЗХОДНО ВИНО ПРИГОТВЕНО ЗА МЕН

O, старо превъзходно вино приготвено за мен —

в каната на отчаянието.

Много, много глътки от това вино на живота —

в каната на отчаянието.

Сън за бунт и кръв, и крясъци.

Въртящите се очи на умиращи мъже.

Ужасяващата безразсъдна смелост на децата.

127. ВЪВ ВСИЧКИ ВРЕМЕНА Е ИМАЛО КОНФЛИКТИ

Във всички времена е имало конфликти

и породеното от тях чувство на общност.

След това ние наследяваме чувството по вятъра,

ние се вкопчваме в това чувство за група,

ние ставаме патриоти.

Патриотизъм, това е свещен порок,

който ни превръща в роби.

И ние се предаваме пред тази лъжа.

Да бъдем патриоти!

Това се одобрява от практичните хора,

биещи по хиляди барабани.

Практичните хора, спаси ни, Боже!

Те крещят, призовават за война,

ах!, те,

хиляди пъти празнуват трусовете на бойните полета.

Унилия, опустошен Ню Йорк —

това е паметника на делата им.

Те подивяват при вида на Испанеца, тези хора,

и, като червеи, вият за войнския дълг.

Те имат слуги

и даряват с милост тези, които са неподходящи.

Те превърнаха Свободата в играчка,

тези пора от Ню Йорк,

Прекалено добре облечени, за да протестират

против несправедливостта!

128. НИЕ ЧУВАМЕ, КАК КЪМ НАШИТЕ СЕЛА

Ние чуваме, как към нашите села,

приближават, скърцайки по пътя,

вашите каруци.

Натоварени с храна,

отрупани с храна.

Ние знаем, че ни идвате на помощ.

Но:

Защо вие, чужденци,

ни давате вашето щастие?

Ние не знаем.

(Слушайте!